Археологическите данни засега са установили сигурно, че около 2300 г. пр.н.е. в Пелопонес и Северозападна Мала Азия е имало враждебно нахлуване, което се вижда от следите от огън и разрушаване на селищата в тези райони. Следващото, вероятно индо-европейско нахлуване, е към 2000 – 1800 г. пр.н.е., което променя изцяло материалната, а вероятно и духовната култура на Континентална Древна Гърция, Троя и на някои от Егейските острови. Тези нахлувания не засягат Крит, който е непокътнат от нашествениците и там продължава развитието си Минойската цивилизация. В годините 2000 – 1800 г. пр.н.е. на острова влиза в употреба йероглифното писмо, а от 1600 г. пр.н.е. – [[Линеар А]].
{{факт|Средната бронзова епоха (2000 – 1500 г. пр.н.е.) е периодът на най-голямата консолидация на цивилизацията в Егейско море, което е видно от единството на материалната култура: керамика, метални изделия и т.н. Около 1600 г. пр.н.е. от север нахлуват нови племена в континенталната част на Гърция (вероятно ахейците), които са изобразявани на керамиката от този период като воини използващи колесници. По това време се оформят центровете на Микена, Тиринт, Оромена.|2017|8|31}}
{{факт|Вероятно някъде около 1470 г. пр.н.е. центърът на Егейската цивилизация на остров Крит е засегнат от вулканичното изригване на [[Санторини]], след което в Крит се появяват следи от ахейците (микенската култура), а критското население добива нов културен облик и писменост – [[Линеар Б]].|2017|8|31}}
{{факт|От 1220 г. пр.н.е. Егейската цивилизация преживява дълбока вътрешна криза, която съпътства нахлуването на [[дорийци]]те и т.нар. „[[морски народи]]“ (сред които най-известни са знаменитите [[филистимци]] от [[Библия]]та (пленявали многократно от своите противници [[Кивот|ковчега на завета]]), по които носи името си и страната – [[Палестина]]), което води до гибелта на древната цивилизация в акваторията на Егейско море.|2017|8|31}}
