Лагери за принудителен труд в комунистическа България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки |
|||
Ред 3:
Целта на концлагерите е в тях да бъдат затваряни с административно решение – без [[съдебен процес]] – хора с криминални прояви и „застрашаващи обществения ред“.<ref name="вачков"/> Първоначалният срок на затваряне е до 6 месеца, но той може да бъде удължаван многократно със заповед на вътрешния министър.<ref name="вачков"/> Десетки хиляди затворници са изпратени в тези институции.<ref name=bgGULAG>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://desebg.com/2011-01-06-11-54-16/681-2012-04-08-14-56-06 | заглавие = ''„Българският ГУЛАГ: Свидетели“'' – първите викове за ужаса на лагерите, които обществото чу; | достъп_дата = 2014-07-07 | автор = [[Христо Христов (журналист)|Христо Христов]] | дата = 2012-04-08 | издател = Държавна сигурност.com }}</ref>
== История на трудовите лагери в България (1944
[[Червената армия]] нахлува в България през септември 1944 г. и незабавно, [[Партизанско движение в България|партизаните]] извършват репресии. В масовите беззакония, продължили няколкомесеца след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] до постепенното им поставяне под контрол от властите със създаването на т.нар. „[[Народен съд]]“ в края на годината, са убити или безследно изчезнали според различни оценки между 20 000 и 40 000 души.<ref>{{cite book | last = Методиев | first = Момчил | year = 2008 | title = Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава | publisher = Институт за изучаване на близкото минало; Институт Отворено общество | location = София | pages = 26 – 27 | isbn = 978-954-28-0237-2}}</ref> Тези кланета са активно насърчавани от [[Георги Димитров]], който изпраща телеграма от [[Москва]], седмица след пристигането на съветската армия в [[София]], призовавайки за „изпепеляване на всички знаци за български [[джингоизъм]], национализъм или анти-комунизъм“. На 20 септември, Централният комитет призовава „анти-комунистическата съпротива“ и „контрареволюционерите“ да бъдат изтребени.<ref>Todorov, p.38 – 9</ref>
Първият концентрационен лагер е създаден през ноември 1944 година в [[Зелендол]] и в него, в изпълнение на изисквания на примирието, са затворени 203 граждани на [[Германия]] и нейни съюзници.{{hrf|Шарланов|2009|187}}
=== ''„Богданов дол“'', ''„Росица“'', ''„Куциян“'', ''„Босна“'', ''„Ножарево“'' и ''„Чернево“'' (1945
В началото на 1945 г. с правителствен указ са създадени Трудово-възпитателно центрове. Решението е одобрено от всички партии в [[Отечествения фронт]], включително онези, чиито членове скоро се озовават в центровете. Една категория от затворниците включва сводници, изнудвачи, просяци и безделници, а друга всички онези, считани за политическа заплаха за стабилността и сигурността на държавата. Властта да изпълни този указ се дава на бюро Държавна сигурност в Министерството на вътрешното работи. През следващото десетилетие поредица от закони и укази засилват властта на държавната полиция.<ref name="T39">Todorov, p.39</ref>
Първият концентрационен лагер за политически противници на режима е създаден през януари 1945 година в [[Сандански|Свети Врач]] – там са събрани около 800 души, които работят по железопътната линия [[Крупник]]-[[Кулата]]. Малко по-късно те са преместени на железопътната линия [[Дупница]]-[[Бобовдол]] – лагерът там действа до септември, като броят на затворените надхвърля 1600 души. През октомври е създаден нов лагер при мина „Куциян“ в [[Перник]]. Към края на 1945 година броят на затворените в лагери стига 3298 души.{{hrf|Шарланов|2009|187 – 188}}
Не всички хора, определени като нежелани са изпратени в лагери за принудителен труд. Депортация – принудително преселване в далечни провинциални райони – е друг използван метод. Между 1948 и 1953 г. Около 25 000 души са депортирани.<ref name="T41">Todorov, p.41</ref>
▲=== ''„Богданов дол“'', ''„Росица“'', ''„Куциян“'', ''„Босна“'', ''„Ножарево“'' и ''„Чернево“'' (1945 – 1949) ===
Лагерите за принудителен труд функционират на множество места на територията на България. Лагерите се изграждат в близост до язовири в процес на строеж, въглищни мини и в някои земеделски райони. Някои от най-печално известните са Бобов дол, Богданов дол, Росица, Куциян, Босна, Ножарево и Чернево.
Line 37 ⟶ 41:
Лагерът в Белене е възстановен на [[5 ноември]] [[1956]] г.{{hrf|Огнянов|2008|189}} Голям брой нови затворници пристигат в Белене след [[Унгарско въстание (1956)|Унгарското въстание]] от 1956 г. и криминална вълна в София в началото на 1958 г. Сред личностите, държани в Белене през този период, е [[Константин Муравиев]], последният министър-председател на България преди [[Деветосептемврийския преврат]].<ref name="T40"/>
Гладна стачка на затворниците принуждава затварянето на Белене през 1959 г.
=== Лагерът ''„Слънчев
{{основна|Лагерът „Слънчев бряг” край Ловеч}}
Онези, които не са освободени при закриването на лагера в Белене
В Ловеч и Скравена 149 затворници умират насилствено през този период.<ref name="memdemo">{{cite book
Line 131 ⟶ 135:
; Цитирани източници
* {{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949 – 1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | isbn = 978-954-8976-45-9}}
* {{cite book | last = Шарланов | first = Диню | year = 2009 | title = История на комунизма в България. Том I. Комунизирането на България | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0543-4}}
== Външни препратки ==
* [http://www.decommunization.org/Communism/Bulgaria/MapCamps.htm# Концлагерите в България. Интегрална карта за периода 1944
* [http://www.dw.de/българският-гулаг/a-16061298 Българският ГУЛАГ], автор: Н. Цеков; редактор: Е. Лилов, ''Дойче веле България'', 01 юли 2012; Посетен на 2014-07-07
* [http://desebg.com/2011-01-13-09-23-35/1774-2014-03-28-08-53-26 Тайният доклад на ЦК за садистичния режим в лагера край Ловеч], Документи, 28 март 2014
| |||