Кносос: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 14:
}}
'''Кносос''' или понякога '''Кнос''' (на [[гръцки език|гръцки]] Κνωσσός) е най-големият [[археологически обект]] на остров [[Крит]],
В [[гръцка митология|гръцката митология]] Кносос се свързва с името на легендарния цар [[Минос]]. Според легендата в околностите на двореца му имало [[лабиринт]], дело на [[Дедал]], в който живеел [[Минотавър]] (вероятно, под лабиринт се е разбирал самият дворец). В епохата на класическата античност тук е средоточието на култа към [[Зевс]].
Line 22 ⟶ 21:
Първият дворец-храм на това място е бил построен [[2000 пр.н.е.]] и е разрушен около [[1700 пр.н.е.]] вероятно от земетресение (т.нар. ''период на старите дворци'' на минойската цивилизация. Преди него тук е имало селище от неолита. Вторият дворец, силно приличащ на [[лабиринт]], е построен веднага след този в ''периода на новите дворци'' и останките от него са достигнали до съвременността. Периодът 1700 – 1450 г. пр.н.е. е времето на най-голям разцвет на [[минойска цивилизация|минойската цивилизация]] и особено на Кносос. Дворецът е разрушен между 1628 и 1500 г. от земетресение и цунами след изригването на [[вулкан]]а на о.[[Санторини]], а силен пожар около 1450 г. пр.н.е. го унищожава окончателно. Това прекъсва и развитието на [[минойска цивилизация|минойската култура и цивилизация]], защото силни пожари с неизяснена причина унищожават и другите подобни дворци на Крит. След това на Крит се заселват микенците и преустройват двореца за свои нужди – така се появява ''Тронната зала''. След залеза на тяхната цивилизация, настъпил след [[Дорийско преселение|Дорийското преселение]], мястото не е застроявано. Въпреки това градът-държава Кносос продължава да съществува до ранно-византийския период. Тук са родени философът Епименид (VII—VI в. пр.н.е.), архитектът [[Херсифрон]] (VI в. пр.н.е.) и философът-скептик Енесидем (I в. пр.н.е.)
[[Файл:The_Parisian,_fresco,_Knossos,_Greece.jpg|слева|thumb|150px|
Наименованието Кносос е известно по древногръцките споменавания на главния град на Крит. Анализът на римски монети, намерени в околността на разкопките и по хълма Кефала разкрива надпис Кносос или Кносион на лицевата страна и изображение на Минотавъра или лабиринт на реверса. И двете изображения са свързани с мита за о цар Минос. Тук е имало римско селище Colonia Julia Nobilis Cnossus, а римската колония е включвала хълма Кефала<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://antiquatedantiquarian.blogspot.bg/2015/04/the-minoans-aegean-decline-and-bronze.html | заглавие=The Minoans: Aegean Decline and the Bronze Age Collapse |достъп_дата = 23 септември 2017|език= en}}</ref>.
== Откриване ==▼
Критският търговец и антиквар Минос Калокеринос е първият, който обръща внимание на древните руини на хълма Кефала през [[1878]] г. <ref name="Athena">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.athenapub.com/11evans.htm | заглавие= Sir Arthur Evans and the Excavation of the Palace at Knossos |достъп_дата = 15 август 2017|дата= 2003|труд= Athena Review, Vol.3, no.3: Minoan Crete|издател=Athena Publications, Inc. |език= en}}</ref>и извършва първите разкопки. Открива част от западното крило на двореца, както и част от западната фасада, както и редица находки, сред които камъни с изображение на двойна брадва. По това време Крит все още е под османско владичество и той е принуден да преустанови дейността си. През 1886 г. тук пристига [[Хайнрих Шлиман]], оглежда мястото и го обявява за двореца на цар Минос. Предлага да откупи имота, който е частен, но поисканата цена е твърде висока и той се отказва. През 1894 г. [[Артър Еванс]] установява, че върху находките от хълма има същите знаци, като върху печатите, които той събира от десетина години. На 16 март 1900 г. Еванс започва археологически разкопки, които продължават няколко десетилетия: първоначално от 1900 до 1913 г., прекъсват по време на Балканските войни и продължават от 1922 до 1930 г. В резултат е разкрит целият дворец, чиято площ достига 20 000 m². Еванс предприема редица дейности по възстановяване и реконструкция на отделни помещения и архитектурни елементи с бетон, което допринася за консервирането на сградния комплекс, макар че противниците на този подход оспорват някои от интерпретациите му за предназначението на помещенията. Разкритите частични фрески са [[Реставрация (възстановяване)|реставрирани]] от художника Piet de Jong, но неговата работа също не е безспорна.▼
Има спорове между [[археология|археолозите]] за какво се е използвал основно дворецът – дали за административен или за религиозен център, или и двете. Сериозни дебати има и по въпроса за ролята на Кносос в управлението на [[Крит]] и дали той е бил главен център, или са били няколко равнопоставени. Много от другите градове на Крит са били разрушени и изоставени в началото на [[15 век пр.н.е.]], вероятно от [[микенска цивилизация|микенците]], въпреки че Кносос продължава да се използва и около век след това.▼
Едно от най-забележителните открития в комплекса в Кносос са големите [[фреска|фрески]], с които са украсени стените. Всички са били само частични и тези, които се виждат днес, са реставрирани. Има сцени на жени и мъже, свързани с дейности като риболов и събиране на цветя, както и атлетически състезания, в които младежи изпълват смели акробатични упражнения върху гърбовете на бикове.▼
Централната част на двореца е ''Тронната зала''. В това помещение се намира стол (трон?), вграден в стената, обърнат към редица от пейки. В тази зала има резервоар, за който се предполага, че е използван като аквариум.▼
[[File:Knossos - 05.jpg|thumb|250px|Тронната зала с т. нар. Трон на Минос]]▼
В други части на този забележително голям дворец има просторни помещения с течаща вода в [[теракота|теракотени]] тръби, огромни зали с хранилища, съдържащи с големи [[керамика|керамични]] [[питос]]и, използвани да съхраняват зърно; най-старият известен в света [[амфитеатър]] и религиозни [[олтар]]и.▼
Най-забележителните постройки в комплекса в Кносос са:
*Дворецът на [[Минос]]
*Малкият дворец
*Царската вила
*Къщата с фреските
*Кервансарай
*Гробницата -
*„Неизвестната къща“
Line 50 ⟶ 37:
*Вилата на [[Дионис]]
▲== Откриване ==
[[image:Knossos Bull-Leaping Fresco.jpg|thumb|250px|Тореадор – възстановена фреска]]▼
▲Критският търговец и антиквар Минос Калокеринос е първият, който обръща внимание на древните руини на хълма Кефала през [[1878]] г. <ref name="Athena">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.athenapub.com/11evans.htm | заглавие= Sir Arthur Evans and the Excavation of the Palace at Knossos |достъп_дата = 15 август 2017|дата= 2003|труд= Athena Review, Vol.3, no.3: Minoan Crete|издател=Athena Publications, Inc. |език= en}}</ref>и извършва първите разкопки. Открива част от западното крило на двореца, както и част от западната фасада, както и редица находки, сред които камъни с изображение на двойна брадва. По това време Крит все още е под османско владичество и той е принуден да преустанови дейността си. През 1886 г. тук пристига [[Хайнрих Шлиман]], оглежда мястото и го обявява за двореца на цар Минос. Предлага да откупи имота, който е частен, но поисканата цена е твърде висока и той се отказва. През 1894 г. [[Артър Еванс]] установява, че върху находките от хълма има същите знаци, като върху печатите, които той събира от десетина години. На 16 март 1900 г. Еванс започва археологически разкопки, които продължават няколко десетилетия: първоначално от 1900 до 1913 г., прекъсват по време на Балканските войни и продължават от 1922 до 1930 г. В резултат е разкрит целият дворец, чиято площ достига 20 000 m². Еванс предприема редица дейности по възстановяване и реконструкция на отделни помещения и архитектурни елементи с бетон, което допринася за консервирането на сградния комплекс, макар че противниците на този подход оспорват някои от интерпретациите му за предназначението на помещенията. Разкритите частични фрески са [[Реставрация (възстановяване)|реставрирани]] от художника Piet de Jong, но неговата работа също не е безспорна.
▲Има спорове между [[археология|археолозите]] за какво се е използвал основно дворецът – дали за административен или за религиозен център, или и двете. Сериозни дебати има и по въпроса за ролята на Кносос в управлението на [[Крит]] и дали той е бил главен център, или са били няколко равнопоставени. Много от другите градове на Крит са били разрушени и изоставени в началото на [[15 век пр.н.е.]], вероятно от [[микенска цивилизация|микенците]], въпреки че Кносос продължава да се използва и около век след това.
== Дворецът на Минос ==▼
Терминът „дворец“ е малко подвеждащ, защото обичайно се отнася до резиденцията на високопоставена личност, например владетел. Всъщност това е конгломерат от над 1000 взаимно свързани помещения, някои от които са служели като работилници, други като складове или помещения, свързани с изхранването (например преси за вино). Установено е, че той е служел за централно хранилище, както и като религиозен и административен център, както и за работилница. Без съмнение тук е обитавал владетел, но тук се и извършвала и административна дейност.▼
▲[[File:Knossos - 05.jpg|thumb|250px|Тронната зала с т. нар. Трон на Минос]]
Терминът „дворец“ е малко подвеждащ, защото обичайно се отнася до резиденцията на високопоставена личност, например владетел. Тук това е конгломерат от над 1300 помещения, взаимно свързани с коридори с различни размери и посоки, което го отличава от други дворци, в които достъпът до по-малките стаи е през няколко централни зали.
▲
▲Едно от най-забележителните открития в комплекса в Кносос са големите [[фреска|фрески]], с които са украсени стените. Всички са били само частични и тези, които се виждат днес, са реставрирани. Има сцени на жени и мъже, свързани с дейности като риболов и събиране на цветя, както и атлетически състезания, в които младежи изпълват смели акробатични упражнения върху гърбовете на бикове.
▲Централната част на двореца е ''Тронната зала''. В това помещение се намира стол (трон?), вграден в стената, обърнат към редица от пейки. В тази зала има резервоар, за който се предполага, че е използван като аквариум.
▲В други части на този забележително голям дворец има просторни помещения с течаща вода в [[теракота|теракотени]] тръби, огромни зали с хранилища, съдържащи с големи [[керамика|керамични]] [[питос]]и, използвани да съхраняват зърно; най-старият известен в света [[амфитеатър]] и религиозни [[олтар]]и.
== Източници ==
| |||