Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
Подобно на [[еничари]]те, мамелюците представляват военно-политически елит, формиран от немюсюлмани-роби. Основната маса на египетските мамелюци се формира от роби, закупени от кавказките, тюркските и източнославянските народи.
 
Един от най-могъщите мамелюкски владетели, [[Байбарс]] ([[1260]] – [[1277]] г.), се изкачва на власт, след като участва в разбиването на [[моголимонголи]]те при [[Айн Джалут]] през [[1260]] година. Това е определяно от историците като първото значимо противопоставяне на [[моголскимонголски завоевания|моголскитемонголските завоевания]].
 
През [[15 век]] мамелюците се включват във войната срещу [[османски турци|османските турци]], които превземат [[Кайро]] през [[1517]] г. Османският владетел [[Селим I]] слага край на управлението на мамелюците и поставя неголям гарнизон в Кайро. Въпреки това мамелюците запазват известна [[автономия|автономност]] и власт. В резултат на тази победа последният [[абасиди|абасидски]] [[халиф]] Мохамед ал Мутавакил III е отведен в плен в Истанбул, където предава [[халифат]]а на Селим I. С този формален акт турският султан става ''де юре'' „предводител на правоверните“ до окончателната отмяна на халифата през [[1924]] година от Мустафа Кемал – [[Ататюрк]].