Разлика между версии на „Кентърбърийски разкази“

кор вътр препр;без повторения;форматиране: 4x нов ред, 2x интервал, 2+ параметъра, точка (ползвайки Advisor)
(кор вътр препр;без повторения;форматиране: 4x нов ред, 2x интервал, 2+ параметъра, точка (ползвайки Advisor))
{{Друго значение|сборника разкази|филма|Кентърбърийски разкази (филм)}}
{{обработка|форматиране, проверка на превода}}
{{Книга
| име = Кентърбърийски разкази
|}
 
== Предшестващи произведения ==
== Идея за възникването на произведението ==
Нито едно [[Литературно произведение|произведение]] преди Кентърбърийските разкази досега не е включвало темата за [[пилигрими]]. Въпреки това е очевидно, че на места [[Джефри Чосър|Чосър]] е използвал големи части от вече съществуващи произведения, както и че често е черпел вдъхновение от обкръжаващия го литературен свят. Добър пример за това е именно темата за разказването на истории ив съревноваванетосъревнование, които са били основен начин за развлечение в тогавашна [[Англия]]. През 14-ти век съществуват групи с избран водач, който оценява разказите на отделните участници в групата. Победителят получавал корона и, също както и при победителя от Кентърбърийски разкази, безплатна вечеря. Било е обичайно, сред поклонниците, тръгнали на поклонение, да има избран „церемонил-майстор“, който да ги ръководи и да организира пътуването.
 
Друг добър пример е „[[Декамерон]]“ на [[Джовани Бокачо]], който е по-свързан с Кентърбърийските разкази от всяка друга творба. Цялостната структура на двете произведения е идентична и следва една и съща идея.
 
== Източници ==
Не е известно някоя друга творба преди тази на Чосър да е създавала колекция от истории в рамките на поклонници, отиващи на поклонение. Очевидно е обаче, че Чосър е заимствал някои дялове на своите истории от по-ранни истории. Също така се вижда, че неговите творби са повлияни от общото състояние на литературният свят, в който той живее.
 
Разказването на истории е главната форма на забавление в Англия по онова време и конкурси по разказване на истории са съществували в продължение на стотици години.
 
През 14-ти век в Англия съществуват групи с назначен лидер, който оценява разказите на отделните участници в групата. Победителят получавал корона и, също както и при победителя от Кентърбърийски разкази, безплатна вечеря. Било е обичайно, сред поклонниците, тръгнали на поклонение, да има избран „церемонил-майстор‘‘, който да ги ръководи и да организира пътуването.
 
Харолд Блум, американски литературен критик и почетен професор по хуманитаристика в Йейл, твърди, че структурата на произведението е в голямата си част оригинална, но вдъхновена от „поклонническите" фигури на Данте и Вергилий в Божествена комедия.
 
„Декамерон“„[[Декамерон]]“ на Джовани Бокачо съдържа повече паралели с „Кентърбърийски разкази“, отколкото която и да е друга творба. Цялостната структура на двете произведения е идентична и следва една и съща идея. От Бокачо, Чосър е възприел идеята за рамкирана композиция, рамката в „ Кентърбърийски разкази" е едно поклонническо пътуване до Кентърбъри и обратно. Докато при Бокачо героите са на едно място, когато си разказват истории, т.е. рамката е статична, то у Чосър рамката на повествованието е динамична-пътуване. Джефри Чосър успява да напише 21 завършени новели и 3 незавършени. Книгата „Декамерон“ съдържа 100 новели, разказани в продължение на 10 дни от 10 младежи – 7 момичета и 3 момчета. Разказвачите при Чосър са 30. Разказвачите в „Декамерон“ са от една прослойка, а у Чосър са от най-различни. Една четвърт от приказките в Кентърбърийски разкази, съответстват на приказка от Декамерон, въпреки че повечето имат по-близки паралели в други истории. Затова някои учени смятат че е малко вероятно Чосър да е имал копие от книгата подръка и най-вероятно той просто е прочел Декамерон в даден момент.
 
Всеки от разказите има свой собствен набор от източници, предполагат учените, но само някои са използвани често в продължение на няколко разказа. Сред тях са поезия от Публий Овидий Назон, древноримски поет, Библията в една от многото общоптиети версии, и делата на Петрарка и Данте. Чосър е първият автор който използва работата на последните двама, и двамата италианци.
 
Всеки от разказите има свой собствен набор от източници, предполагат учените, но само някои са използвани често в продължение на няколко разказа. Сред тях са поезия от [[Публий Овидий Назон]], древноримски поет, Библията в една от многото общоптиети версии,[[Библия]]та и делататворбите на [[Петрарка]] и [[Данте]]. Чосър е първият автор, който използва работата на последнитедвамата италианци. Много учени дваматвърдят, иче дваматаима италианциголяма вероятност Чосър да се е срещнал с Петрарка или Бокачо.
„Утешението на философията“ на Боеций се появява в няколко от разказите, както и творбите на Джон Гоуър. Гоуър е извесен приятел на Чосър.
 
„Утешението на философията“ на Боеций се появява в няколко от разказите, както и творбите на Джон Гоуър. Гоуър е известен приятел на Чосър. Невъзможно е да бъде очертан пълен списък, но Чосър изглежда също така да е взаимствалзаимствал от редица религиозни енциклопедии и богослужебни текстове. Много учени твърдят, че има голяма вероятност Чосър да се е срещнал с Петрарка или Бокачо.
 
== Жанр и структура ==
Структурата на „Разказите“ е до голяма степен линейна. В „Пролога“ Чосър описва не историите, които ще бъдат разказани, а хората, които ще ги разказват, ставайки ясно, че структурата ще зависи от героите, а не от обща тема. Тази идея е подсилена, когато Мелничарят се намесва, за да разкаже историята си, след като Рицарят е приключил своята. Благодарение на намесата на Мелничаря става ясно, че структурата ще бъде изоставена в ползва на свободната и открита размяна на истории от всичките присъстващи класи. Общи теми и гледни точки възникват докато разказвачите казват историите си, на които другите герои отговарят със свои собствени истории, понякога след дълго отклонение, в което темата не е била споменавана.
 
Чосър не обръща много внимание върху напредъка на пътуването, на времето, което минава докато поклонниците пътуват, или за определени места, през които минават на път към КентърбериКентърбъри. Писането на историите му е фокусирано преди всичко върху самите истории, а не върху самото поклонничество.
 
== '''Исторически контекст''' ==
Творбата Кентърбърийски разкази е написана по време на бурните времена в английската история. Католическата църква е в средата на Западната схизма и, макар че тя все още е била единственият християнски орган в Европа, е била обект на тежки противоречия. Лолардизъм е ранно английско религиозно движение, водено от английския пред-реформатор, философ и теолог [[Джон Уиклиф]], което бива споменато в разказите. Джон Уиклиф е известен също с това че направил най-стария превод на [[Библия]]та на [[английски език]].
 
„Кентърбърийски разкази“ е една от първите творби в английската литература които споменават хартията, сравнително ново изобретение, което позлволявапозволява разпространчванеторазпространяването на писменото слово, нещо дотогава невиждано в АглияАнглия. Политически сблъсъци като например избухналото през 1381 г. Селско въстание в Англия и други безредици, завършващи с детронирането на Крал Ричард II, допълнително разкриват смутното и размирно време заобикалящо Чосър докато пише разказите. Много от най-близките му приятели са били екзекутирани и той се премества в Кент, за да се измъкне от събития в Лондон. Докато някои читатели тълкуват героите от „Кентърбърийски разкази“ като исторически фигури, други читатели избират да тълкуват творбата не толкова буквално. Не става ясно дали Чосър е имал намерение читателят да свърже неговите герои с действителни лица или не. По-скоро изглежда, че Чосър създава измислени герои, които служат за представители на хора в тези области на дейност. С разбирането на средновековното общество, човек може да долови фината сатира.
 
Интересен исторически факт е, че не само по онова време, а и сега, катедралата в Кентърбъри е най-значимият религиозен и духовен център в Англия. [[Архиепископът на Кентърбъри]] е най-високопоставеният духовник в Англиканската[[Църква църквана Англия|Църквата на Англия]]. През ХІІ век четирима рицари на крал Хенри ІІ убиват там архиепископ [[Томас Бекет]]. Той е в остър конфликт с краля по темата за правата и привилегиите на църквата. Той е канонизиран 3 години по-късно, което насърчава разкайващият се Хенри II да утвърди катедралата като център на английското християнство. Да се поклонят на светите мощи на Томас Бекет, всяка година в Кентърбъри се стичат тълпи поклонници и молители. И Чосър взима сюжета си от това поклонничество.
 
== '''Религия''' ==
''„Кентърбърийски разкази“'' отразяват различните позиции на църквата в Англия по времето на Чосър. След чумата много европейци започнали да поставят под въпрос авторитета на църквата. Някои станали последователи на Лалордизма (църквата трябва да помогне на хората да живеят живот на бедност подобно на Исус Христос), докато други избрали по-малко опасни пътища, започвайки нови монашески или по-малки движения, с цел изобличаване на корупцията в църквата в поведението на духовенството, фалшиви църковни реликви и злоупотреба с индулгенциите. Няколко герои от „Разказите“ са религиозни фигури и самото поклонничество към Кентърбъри е религиозно (въпреки, че прологът има ироничен характер), затова религията е една от важните теми в творбата.
 
Поклонението е било много важно за средновековното общество. Крайната дестинацията е била Йерусалим, но в Англия популярна дестинация е бил Кентърбъри. Поклонниците пътували до катедрали, в които са запазени мощите на светците, вярвайки се, че такива мощи притежават чудотворна сила. Свети Томас Бекет, архиепископ на Кентърбъри, е бил убит в Катедралата Кентърбъри от рицарите на Хенри II по време на разногласие между Църквата и Короната. Чудновати истории, свързани с мощите му са били разпространени скоро след смъртта на архиепископа и така Катедралата станала известна дестинация на поклонниците. Поклонничеството в творбата свързва всички истории заедно и може да се счита за представяне на стремежа на християните към небесата, въпреки слабостите, разногласията и разнообразието на мнения.
 
== '''Социални класове'''класи ==
Висшата класа или т.н. аристокрация, по времето на Чосър е била представена главно от рицаря и неговият оръженосец. От благородниците се е очаквало да бъдат могъщи войни, които да са едновременно безмилосттнибезмилостни на бойното поле и изтънчени, с добри обноски в царският двор, а постъпките им трябвало да бъдат християнски. От рицарите се очаквало да имат силна социална връзка с мъжете с които се сражавали рамо до рамо, но в същототосъщото време се очаквало да имат още по-силна връзка с жена, която да идеализират, за да може тя да укрепи тяхната бойна способност. Въпреки че, целта на ризарствоторицарството са благородните постъпки, неговите противоречиви ценности често водели до насилие. Църковните водачи често опитвали да поставят ограничения на турнирите и двубоите, които често завършвали със смъртта на загубилия.
 
„Разказът на Рицаря“ показва как братската любов на двама другари рицари се превръща в смъртоносна вражда при вида на една жена, която и двамата идеализират. За да я спечелят те са готови да се бият до смърт. Кавалерството по времето на Чосър е в упадък и е възможно „Разказът на Рицаря“ да е бил предназначен да покаже неговите недостатъци, въпреки че това се оспорва.
 
Самия Чосър се е борилбил в [[Стогодишната война]] по времето на Едуарт[[Едуард III]]. Тя продължава от 1337 г. до 1453 г., а военните действия се водят най-вече на територията на Франция. Едуард III и благородниците му натрапват романтичното рицарство като технотяхно верую при ограбването на опустошена Франция. Рицарите подчертават военната слава, докато действителността показва цената на войната.
 
„Разказът на Сър Топаз“ и „Разказът на Мелибей“ са разказани от самиятсамия Чосър. И двете истории се фокусират върху лошите страни на рицарството като първата се подиграва на рицарските правила.
 
Разказите постоянно отразяват конфликта между класоветекласите. Например героите са разделени на три различни класи – „тези които се молят“ (духовенството), „тези които се борят“бият“ (аристокрацията) и „тези които работят“ (обикновеният народ и селяните). Повечето разкази са свързани помежду си от сходни теми. В началото рицарят започва играта, тъй като той представлява най-високата социална класа в групата. Но следСлед това той е последван от МелничарятМелничаря, който представлява по-нисъкниска класкласа. Така последвалите разкази отразяват както уважение така и незачитане на правилата на висшата класа.
 
Всеки от героите на Чосър изразява различно, понякога крайно различно, виждане за реалността. Това създава атмосфера на тестване, на емпатия и релативизъм. Самият брой на различни лица и истории прави стигането определена истина или реалност невъзможно.
 
== '''Лиминалност''' (лимен – праг; за да премине в друга социална позиция, човек трябва да премине някакъв праг) ==
Концепцията на лиминалността фигурира на видно място в рамките на „''Кентърбърийски разкази“.'' Лиминално пространство, което може да бъде както географско, така и метафорично или духовно, е преходното или трансформиращото пространство между „истинския“ (сигурен, познат) свят и неизвестния и въображаемия свят едновременно на риск и възможност. Самото понятие „поклонничество“ само по себе си е лиминално, защото е пътуване между дестинации и защото поклонниците поемат този път с надеждата да станат по-святи в процеса. Следователно и самата структура на „''Кентърбърийски разкази“'' е лиминална; не само покрива разстоянието от Лондон до Кентърбъри, но и повечето истории се отнасят до места изцяло извън географските дестинации на поклонниците.
 
Лиминалността е видна и в отделните истории. Очевиден пример за това е „Разказът на Монаха“, в който дяволът е лиминална фигура заради преходния му характер и функция; неговата цел е да предвожда душите от сегашното им съществуване към Ада, едно коренно различно съществуване. „Разказът на Франклин“ отвежда историята в едно лиминално пространство, като се позовава не само на взаимодействието между свръхестественото и смъртното, но също така и връзката между настоящето и представеното минало.
 
== '''Влияние върху литературата''' ==
Понякога се твърди, че най-големият принос, който тази творба е направила към Английската литература е популяризирането на използването на народен английски език в литературата, вместо френски или латински. Въпреки това английският език се е използвал като литературен език векове преди времето на Чосър и няколко от съвременниците на Чосър – Джон Гоуър, Уилям Лангланд, Пърл Поет – също са написали големи литературни произведения на английски език. Не е ясно до каква степен Чосър е бил отговорен за започването на една тенденция, а не просто е бил част от нея. Интересно е да се отбележи и това, че модерният правопис в английския език дължи много на иновациите, направени по време на неговия живот и след смъртта му.
 
== '''Възприемане на творбата''' ==
Чосър ясно посочва адресатите на много от неговите стихотворения, например „Книгата на дукесата“ се смята, че е била написана за Джон Гонт по повод смъртта на жена му през 1368 г. Желаната аудитория на „Кентърбърийски разкази“ обаче е по-трудно да бъде определена. Чосър е бил придворен, което кара някои да смятат, че той е основно дворцов поет, който пише единствено и само за благородствотоблагородниците.
 
Чосър е посочван като един благороден преводач и поет от Eustache Дешан и от съвременника му Джон Гоуър.
 
Предполага се, че поемата е била предназначена да се чете на глас, което е вероятно, тъй като това е било обичайно по онова време. Въпреки това, също така изглежда, че творбата е била предназначена за лично четене, тъй като Чосър често се обръща към себе си като писател, а не говорител на творбата. Определянето на предвидената аудитория директно от текста е още по-трудно, тъй като публиката е част от историята. Това прави трудно определянето дали Чосър се обръща към измислената публика от поклонници или към действителният читател.
 
Учените предполагат, че ръкописите на Чосър са били разпространявани сред приятелите му, но вероятно са останали непознати за повечето хора до смъртта му. Въпреки това, скоростта, с която преписвачите се стремят да пишат пълни версии на неговата творба, показва, че той е бил изветенизвестен и уважаван поет за своето време. Съществуват повече ръкописни копия на поемата, отколкото на всяка друга поема от онова време, което кара някои учени да дадат на произведението на Чосър средновековния еквивалентстатут на статутасредновековен бестселър„бестселър“. Дори и най-елегантно илюстрираните ръкописи, обаче, не са толкова украсени като работата на авторите на други произведения, като например на автора на религиозна и историческа литература Джон Лидгат (на англ. ез. : John Lydgat).
 
Джон Лидгат и Томас Оклеив са били сред първите критици на „Кентърбърийски разкази“ на Чосър, хвалещипохвалили го като най-големия английски поет на всички времена и първият, показал това на което на е способен поетично английският език. На това мнение са и много критици от средата на 15-ти век., а най-уважаваният разказ по онова време е „Разказът на Рицаря“.
 
== '''Литературни допълнения''' ==
Незавършването на Разказите довело няколко средновековни автори да напишат допълнения и добавки към историите, за да ги направят по-пълни. Някои от най-старите съществуващи ръкописи на историите включват нови или променени разкази, което показва, че още от началото са се правили такива добавки и промени. Такива поправки са известни да са направени включително и на „Разказът на Готвача“, която Чосър така и не завършва, както и в „Разказът на Плауман“, „Разказът на Геймлин“, „Разказът на Берин“, „Обсадата на Тива“.
 
„Разказът на Геймлин“ е бил включен в един ранен ръкопис на „Разказите“, който е известен като един от най-нискокачествените ранни ръкописи от гледна точка на редактиране и промени. В днешно време е широко отхвърлен от учените от автентичните чосъровски разкази, въпреки че някои учени смятат, че Чосър е възнамерявал да пренапише историята чрез „Разказа за Йомена“. Годината на написването му варира от 1340 г. до 1370 г. Действието в разказа се развива по време на управлението на крал Едуард I и се разказва за Геймлин и предизвикателствата, през които преминава, опитвайки се да си върне полагащото му се наследство от по-големия си брат. Историята се изправя срещу корупцията на закона и показва липсата на морал и политическа съгласуваност. Няма данни за това къде точно се провежда действието в тази история, защото в самия текст не са написани имена на градове и фамилното име на Геймлин най-вероятно просто обозначава границата.
 
== Адаптации ==
=== '''Литературни адаптации''' ===
Много литераурни прозиведения са използвали подобна рамкова конструкция като тази на „Кентърбърийски разкази“.
 
Английският писател '''Пол Чарлз Дохърти''' , автор на многобройни [[Криминален роман|криминални романи]] с исторически сюжет, пише поредица от романи базирани на „Кентърбърийски разкази“. Книгата му „Сенки в Оксфорд“ разказва за събралите се в хана „При мантията“ поклонници, познати ни от „Кентърбърийски разкази“. Пъстрото общество потегля към Кентърбъри, за да се поклони пред мощите на свети Томас Бекет. През деня спътниците си разказват известните на всички весели и поучителни истории, за да разнообразят дългия път. А нощем, когато отседнат в някой хан, разказите продължават, но тогава всеки обещава да разкаже по някоя тайнствена история за тъмни дела, обвити с мрака на годините. Започва се с разказът на Рицаря.
 
'''=== Филмови Адаптации:'''===
 
'''„Кентърбърийски разкази“''' ({{lang-it|I racconti di Canterbury}}) е [[Италия|италиански]] [[филм]] от 1972 година, на режисьора [[Пиер Паоло Пазолини]] по негов собствен сценарий, който съдържа няколко разказа от „Кентърбърийски разкази“ на Чосър . Това е вторият филм от трилогия на Пазолини, включваща още „[[Декамерон (филм)|Декамерон]]“ (''„Il Decameron“'', 1971) и „Цветът на Хиляда и една нощ“ (''„Il fiore delle mille e una notte“'', 1974).
 
 
== Галерия ==
Това са някои герои, изобразени в т.нар. [[илюстрован ръкопис]] „Елисмиър“ на „Кентърбърийски разкази“, част от библиотеката Бриджуотър – най-старата запазена английска библиотека. Името на ръкописа е това на последния му собственик – Томас Егертон, първи барон Елисмиър и виконт Бракли (1540 – 1617)<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sunsite3.berkeley.edu/hehweb/EL26C9.html| заглавие=Ellesmere manuscript of Geoffrey Chaucer's Canterbury Tales |издател= Henry E. Huntington Library and Art Gallery, San Marino, California.|език= en}}</ref>
Това са някои герои нарисувани в ръкописа на „Кентърбърийски разкази“ от [[Елисмиър (остров)|Елисмиър]].
 
<gallery>
== Външни препратки ==
* {{икона|en}} [http://www.gutenberg.org/etext/2383 ''„The Canterbury Tales, and Other Poems“''] на сайта на [[Project Gutenberg]] (пълният текст на произведението)
* Kolve, V. A. and Glending Olson (eds). ''The Canterbury Tales: Fifteen Tales and The General Prologue; Authoritative Text, Sources and Backgrounds, Criticism. A [[W.W. Norton|Norton Critical Edition]]'' (2nd ed.), 2005. New York, London: W. W. Norton and Company. ISBN 0-393-92587-0. LC PR1867.K65 2005.
* {{Моята библиотека|22948-kentyrbyrijski-razkazi|Кентърбърийски разкази}}
* Ellesmere manuscript of Geoffrey Chaucer's Canterbury Tales <nowiki>http://sunsite3.berkeley.edu/hehweb/EL26C9.html</nowiki>
 
{{Превод от 2|en|The_Canterbury_Tales|ru|Кентерберийские рассказы|760307615|70676163}}
 
[[Категория:Средновековна литература]]
[[Категория:Английски книги]]