Кентърбърийски разкази: Разлика между версии

{{обработка|форматиране, проверка на превода}}

Нито едно [[Литературно произведение|произведение]] преди Кентърбърийските разкази досега не е включвало темата за [[пилигрими]]. Въпреки това е очевидно, че на места [[Джефри Чосър|Чосър]] е използвал големи части от вече съществуващи произведения, както и че често е черпел вдъхновение от обкръжаващия го литературен свят. Добър пример за това е именно темата за разказването на истории ив съревноваванетосъревнование, които са били основен начин за развлечение в тогавашна [[Англия]]. През 14-ти век съществуват групи с избран водач, който оценява разказите на отделните участници в групата. Победителят получавал корона и, също както и при победителя от Кентърбърийски разкази, безплатна вечеря. Било е обичайно, сред поклонниците, тръгнали на поклонение, да има избран „церемонил-майстор“, който да ги ръководи и да организира пътуването.

„Декамерон“„[[Декамерон]]“ на Джовани Бокачо съдържа повече паралели с „Кентърбърийски разкази“, отколкото която и да е друга творба. Цялостната структура на двете произведения е идентична и следва една и съща идея. От Бокачо, Чосър е възприел идеята за рамкирана композиция, рамката в „ Кентърбърийски разкази" е едно поклонническо пътуване до Кентърбъри и обратно. Докато при Бокачо героите са на едно място, когато си разказват истории, т.е. рамката е статична, то у Чосър рамката на повествованието е динамична-пътуване. Джефри Чосър успява да напише 21 завършени новели и 3 незавършени. Книгата „Декамерон“ съдържа 100 новели, разказани в продължение на 10 дни от 10 младежи – 7 момичета и 3 момчета. Разказвачите при Чосър са 30. Разказвачите в „Декамерон“ са от една прослойка, а у Чосър са от най-различни. Една четвърт от приказките в Кентърбърийски разкази, съответстват на приказка от Декамерон, въпреки че повечето имат по-близки паралели в други истории. Затова някои учени смятат че е малко вероятно Чосър да е имал копие от книгата подръка и най-вероятно той просто е прочел Декамерон в даден момент.

„Утешението на философията“ на Боеций се появява в няколко от разказите, както и творбите на Джон Гоуър. Гоуър е известен приятел на Чосър. Невъзможно е да бъде очертан пълен списък, но Чосър изглежда също така да е взаимствалзаимствал от редица религиозни енциклопедии и богослужебни текстове. Много учени твърдят, че има голяма вероятност Чосър да се е срещнал с Петрарка или Бокачо.

Чосър не обръща много внимание върху напредъка на пътуването, на времето, което минава докато поклонниците пътуват, или за определени места, през които минават на път към КентърбериКентърбъри. Писането на историите му е фокусирано преди всичко върху самите истории, а не върху самото поклонничество.

== '''Исторически контекст''' ==

Творбата Кентърбърийски разкази е написана по време на бурните времена в английската история. Католическата църква е в средата на Западната схизма и, макар че тя все още е била единственият християнски орган в Европа, е била обект на тежки противоречия. Лолардизъм е ранно английско религиозно движение, водено от английския пред-реформатор, философ и теолог [[Джон Уиклиф]], което бива споменато в разказите. Джон Уиклиф е известен също с това че направил най-стария превод на [[Библия]]та на [[английски език]].

„Кентърбърийски разкази“ е една от първите творби в английската литература които споменават хартията, сравнително ново изобретение, което позлволявапозволява разпространчванеторазпространяването на писменото слово, нещо дотогава невиждано в АглияАнглия. Политически сблъсъци като например избухналото през 1381 г. Селско въстание в Англия и други безредици, завършващи с детронирането на Крал Ричард II, допълнително разкриват смутното и размирно време заобикалящо Чосър докато пише разказите. Много от най-близките му приятели са били екзекутирани и той се премества в Кент, за да се измъкне от събития в Лондон. Докато някои читатели тълкуват героите от „Кентърбърийски разкази“ като исторически фигури, други читатели избират да тълкуват творбата не толкова буквално. Не става ясно дали Чосър е имал намерение читателят да свърже неговите герои с действителни лица или не. По-скоро изглежда, че Чосър създава измислени герои, които служат за представители на хора в тези области на дейност. С разбирането на средновековното общество, човек може да долови фината сатира.

Интересен исторически факт е, че не само по онова време, а и сега, катедралата в Кентърбъри е най-значимият религиозен и духовен център в Англия. [[Архиепископът на Кентърбъри]] е най-високопоставеният духовник в Англиканската[[Църква църквана Англия|Църквата на Англия]]. През ХІІ век четирима рицари на крал Хенри ІІ убиват там архиепископ [[Томас Бекет]]. Той е в остър конфликт с краля по темата за правата и привилегиите на църквата. Той е канонизиран 3 години по-късно, което насърчава разкайващият се Хенри II да утвърди катедралата като център на английското християнство. Да се поклонят на светите мощи на Томас Бекет, всяка година в Кентърбъри се стичат тълпи поклонници и молители. И Чосър взима сюжета си от това поклонничество.

== '''Религия''' ==

== '''Социални класове'''класи ==

Висшата класа или т.н. аристокрация, по времето на Чосър е била представена главно от рицаря и неговият оръженосец. От благородниците се е очаквало да бъдат могъщи войни, които да са едновременно безмилосттнибезмилостни на бойното поле и изтънчени, с добри обноски в царският двор, а постъпките им трябвало да бъдат християнски. От рицарите се очаквало да имат силна социална връзка с мъжете с които се сражавали рамо до рамо, но в същототосъщото време се очаквало да имат още по-силна връзка с жена, която да идеализират, за да може тя да укрепи тяхната бойна способност. Въпреки че, целта на ризарствоторицарството са благородните постъпки, неговите противоречиви ценности често водели до насилие. Църковните водачи често опитвали да поставят ограничения на турнирите и двубоите, които често завършвали със смъртта на загубилия.

Самия Чосър се е борилбил в [[Стогодишната война]] по времето на Едуарт[[Едуард III]]. Тя продължава от 1337 г. до 1453 г., а военните действия се водят най-вече на територията на Франция. Едуард III и благородниците му натрапват романтичното рицарство като технотяхно верую при ограбването на опустошена Франция. Рицарите подчертават военната слава, докато действителността показва цената на войната.

„Разказът на Сър Топаз“ и „Разказът на Мелибей“ са разказани от самиятсамия Чосър. И двете истории се фокусират върху лошите страни на рицарството като първата се подиграва на рицарските правила.

Разказите постоянно отразяват конфликта между класоветекласите. Например героите са разделени на три различни класи – „тези които се молят“ (духовенството), „тези които се борят“бият“ (аристокрацията) и „тези които работят“ (обикновеният народ и селяните). Повечето разкази са свързани помежду си от сходни теми. В началото рицарят започва играта, тъй като той представлява най-високата социална класа в групата. Но следСлед това той е последван от МелничарятМелничаря, който представлява по-нисъкниска класкласа. Така последвалите разкази отразяват както уважение така и незачитане на правилата на висшата класа.

== '''Лиминалност''' (лимен – праг; за да премине в друга социална позиция, човек трябва да премине някакъв праг) ==

== '''Влияние върху литературата''' ==

== '''Възприемане на творбата''' ==

Чосър ясно посочва адресатите на много от неговите стихотворения, например „Книгата на дукесата“ се смята, че е била написана за Джон Гонт по повод смъртта на жена му през 1368 г. Желаната аудитория на „Кентърбърийски разкази“ обаче е по-трудно да бъде определена. Чосър е бил придворен, което кара някои да смятат, че той е основно дворцов поет, който пише единствено и само за благородствотоблагородниците.

Предполага се, че поемата е била предназначена да се чете на глас, което е вероятно, тъй като това е било обичайно по онова време. Въпреки това, също така изглежда, че творбата е била предназначена за лично четене, тъй като Чосър често се обръща към себе си като писател, а не говорител на творбата. Определянето на предвидената аудитория директно от текста е още по-трудно, тъй като публиката е част от историята. Това прави трудно определянето дали Чосър се обръща към измислената публика от поклонници или към действителният читател.

Учените предполагат, че ръкописите на Чосър са били разпространявани сред приятелите му, но вероятно са останали непознати за повечето хора до смъртта му. Въпреки това, скоростта, с която преписвачите се стремят да пишат пълни версии на неговата творба, показва, че той е бил изветенизвестен и уважаван поет за своето време. Съществуват повече ръкописни копия на поемата, отколкото на всяка друга поема от онова време, което кара някои учени да дадат на произведението на Чосър средновековния еквивалентстатут на статутасредновековен бестселър„бестселър“. Дори и най-елегантно илюстрираните ръкописи, обаче, не са толкова украсени като работата на авторите на други произведения, като например на автора на религиозна и историческа литература Джон Лидгат (на англ. ез. : John Lydgat).

Джон Лидгат и Томас Оклеив са били сред първите критици на „Кентърбърийски разкази“ на Чосър, хвалещипохвалили го като най-големия английски поет на всички времена и първият, показал това на което на е способен поетично английският език. На това мнение са и много критици от средата на 15-ти век., а най-уважаваният разказ по онова време е „Разказът на Рицаря“.

== '''Литературни допълнения''' ==

=== '''Литературни адаптации''' ===

'''=== Филмови Адаптации:'''===

* Kolve, V. A. and Glending Olson (eds). ''The Canterbury Tales: Fifteen Tales and The General Prologue; Authoritative Text, Sources and Backgrounds, Criticism. A [[W.W. Norton|Norton Critical Edition]]'' (2nd ed.), 2005. New York, London: W. W. Norton and Company. ISBN 0-393-92587-0. LC PR1867.K65 2005.