Кир Буличов: Разлика между версии

Завършва Института за чужди езици през [[1957]] г. и е изпратен като преводач в [[Бирма]] (днес [[Мианмар]]), където работи повече от две години. Когато се завръща, Буличов постъпва в Института по източни изкуства. През [[1965]]  г. защитава дисертация на тема „Паганската държава“ за [[История на Мианмар|историята]] и [[Култура на Мианмар|културата]] на средновековна Бирма.

Като учен-изтоковед пътува до [[Гана]], [[Индия]], [[Ирак]], [[Египет]]; обхожда [[Памир]], арктическите ледове. Пише трудове за древните източни [[Език (лингвистика)|езици]], монография за [[будизъм|будискитебудистките]] общини, за [[Втора световна война|Втората световна война]] в [[Югоизточна Азия]], няколко десетки научни статии в най-реномираните [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] и чуждестранни списания по проблемите на източните култури. Той е един от най-активните сътрудници на [[география|географското]] списание ''„Вокруг света“''. Написва книгите ''„Това е Гана“'', ''„Пет хиляди храма на брега на Иравади“'', ''„Не само памет“''.