Кир Буличов
И́горь Все́володович Може́йко, по-известен като Кир Буличов (на руски: Кир Булычёв) е руски учен, пътешественик, журналист, писател-фантаст и колекционер.
|
Кир Буличов И́горь Все́володович Може́йко |
|
|---|---|
 |
|
| Псевдоним | Кир Буличов, Игорь Всеволодович Всеволодов, Николай Ложкин, Маун Сейн Джи, Лев Христофорович Минц, |
| Роден | 18 октомври 1934 г. |
| Починал |
5 септември 2003 г. Москва, Русия |
| Професия | писател, учен, пътешественик, журналист, колекционер |
| Националност |
 Русия |
| Активен период | 1960—2003 |
| Жанр | научна фантастика |
| Награди | „Аелита“ |
| Уебсайт | www.rusf.ru/kb |
| Кир Буличов в Общомедия | |
Биография и творчествоРедактиране
Кир Буличов е роден на 18 октомври 1934 г. в Москва.
Завършва Института за чужди езици през 1957 г. и е изпратен като преводач в Бирма (днес Мианмар), където работи повече от две години. Когато се завръща, Буличов постъпва в Института по източни изкуства. През 1965 г. защитава дисертация на тема „Паганската държава“ за историята и културата на средновековна Бирма.
Като учен-изтоковед пътува до Гана, Индия, Ирак, Египет; обхожда Памир, арктическите ледове. Пише трудове за древните източни езици, монография за будистките общини, за Втората световна война в Югоизточна Азия, няколко десетки научни статии в най-реномираните съветски и чуждестранни списания по проблемите на източните култури. Той е един от най-активните сътрудници на географското списание „Вокруг света“. Написва книгите „Това е Гана“, „Пет хиляди храма на брега на Иравади“, „Не само памет“.
ФантастикаРедактиране
Започва да пише фантастика в 1965 година. Написва разказа „Когато динозаврите измряха“, публикуван в брой 1 на „Искатель“ през 1971 г., а под него стои псевдонимът Кир Буличов (Кир-Кира е името на жена му, а Буличов – моминското име на неговата майка). Написал е книгите „Чудеса в Гуслярия“ (1972), „Хора като хора“ – (1975), романа „Последната война“, повестите „Закон за дракона“, „Задграничната принцеса“, „Нужна е свободна планета“, „Островът на ръждивия лейтенант“, „Умението да се хвърля топка“, „Похищението на чародея“, „Чужда памет“, „Земетресение в Лигон“, детските романи „Момиченцето от Земята“ (позната и като „Гостенка от бъдещето“) и „Приключение в бъдещето“.
Превежда много американски научно-фантастични книги на руски и сам пише сценариите за над 20 филма.
КолекционерствоРедактиране
Започва да колекционира икони и прекъсва, когато това става снобска мода. След това е нумизмат, събирач на ордени, на еполети, на военни шапки и всякакви кавалерийски и пехотински снаряжения. При това не само ги събира, но и пише научни изследвания върху своите колекции, за академичната периодика. Според специалистите Буличов има най-добрата колекция в света от предмети от Бухарския емират. И още една колекция: от кивери, каски и шлемове, оръжия и други предмети от времето на войната на Наполеон с Русия. Буличов има и колекция от портрети от руски художници от XVIII и XIX век. Той е член на Американския съюз на нумизматите и единственият чужденец, членувал в Канадското „Дружество на брадатите нумизмати“.
Кир Буличов умира на 5 септември 2003 г. в Москва.
