|
Към края на 1810 г., при рано настъпилата зима реката замръзва. По леда свищовлиите се завръщат в своя град, от който турците са оставили само пепел. В началото на 1811 г. са възстановени 15 къщи, след това още и още и Свищов отново става един от най-многолюдните градове по Дунав.
През 1812 г. гражданите построяват славяно-елинсткото училище на [[Емануил Васкидович]] (даскал Манолаки). Пари за това дарява видният представител на чорбаджи Цанковия род – Филип Сакелариевич, председател на еснафа на кожарите във Виена. Църквата „Св. Николай“ е възстановена с ново име „Св. Преображение“ първоначално като дървена постройка. Църквата е построена отново от камък по-късно – през 1835- – 1836 г. Свищовлиите събират помощи вкл. от сръбския княз, който отпуска за строежа греди от своите гори. След [[1820]] г. градът се възражда, а въвеждането на парното корабоплаване по долната част на Дунав ([[1835]] г.) му възвръща просперитета.
През 1829 г. по време на следващата [[Руско-турска война (1828 – 1829)]] руската армия на генерал [[Иван Дибич-Забалкански]] успява отново да освободи Свищов. Отрядите на генерал-адъютант граф Павел Кисельов (Киселёв) престояли в Габрово и на Шипка от 6 октомври до 3 ноември се оттеглят през Свищов и помагат на населението да избяга във Влашко, за да избегне кланетата, на които турците винаги подлагали християните в превзетите от тях земи. На бежанците от турските зверства влашкият княз [[Александър Гика]] дава земя за заселване край с. Мавродин. {{факт|Така възниква румънският град [[Александрия (Румъния)|Александрия]] основан от свищовските бежанци. Пътят от Зимнич към него и по-нататък към гр. Брашов е наречен „Свищовският път“.|2017|09|18}}
[[File:Port Svishtov,Bulgaria.jpg|thumb|Пристанище Свищов]]
Към Свищов води 2-лентов път, основно ремонтиран през 2011 г(част от настилката).година, който чрез ферибота Свищов-[[Зимнич]] свързва пътните мрежи на България и Румъния.
Градът разполага с ж.п. гара, по железопътната линия за град [[Левски (град)|Левски]], свързваща града със [[София]], [[Варна]], [[Горна Оряховица]], [[Плевен]] и [[Русе]].
* Пазарен ден – [[вторник]], [[петък]] и [[неделя]].
== Известни личности ==
[[Image:Aleko konstantinov.jpg|мини|150px|[[Алеко Константинов]]]]
[[Файл:Dimitar Petkovich Svishtov IMARO member.jpg|мини|150px|Димитър Петкович]]
=== Родени в Свищов ===
<!-- ПО АЗБУЧЕН РЕД НА ФАМИЛИЯТА -->
* [[Алеко Константинов]] (1863 – 1897) – писател и народен будител
* [[Александър Божинов]] (1878 – 1968) – художник, писател, публицист и критик
* [[Александър Дамянов]] (1879 – 1964) – армейски генерал
* [[Ангел Нейков]] (1866 – 1912) – революционер
* [[Ангелаки Савич]] (1817 – 1892) – писател и дипломат
* [[Ботьо Ботев]] (р. 1958) – футболист
* [[Васил Манчов]] (1823 – ?) – просветен деец и общественик в Македония
* [[Веселин С. Димитров|Веселин Димитров]] (р. 1978) – ИТ специалист
* [[Владислав Бабаров]] (1933 – 1999) – художник
* [[Георги Апостолов (архитект)|Георги Апостолов]] (1891 – 1967) – архитект
* [[Георги Атанасович]] (1821 – 1892) – лекар и политик
* [[Георги Данаилов (икономист)|Георги Данаилов]] (1872 – 1939) – икономист и политик
* [[Георги Манов]] (1863 – ?) – армейски генерал
* [[Георги Тишев]] (1848 – 1926) – министър, политик
* [[Григор Начович]] (1845 – 1920) – министър, политик и дипломат
* [[Евгени Маринов]] (р. 1964) – футболист
* [[Димитър Дечев]] (1877 – 1958) – филолог
* [[Димитър Павлович]] (1834 – 1911) – лекар
* Димитър Петкович (1883 – 1903) – български революционер от ВМОРО
* [[Димитър Станчов]] (1863 – 1940) – министър, министър-председател, дипломат
* [[Димитър Ценов]] (1852 – 1932) – финансист, икономист и меценат
* [[Драган Цанков]] (1828 – 1911) – министър-председател, министър, политик
* [[Емануил Иванов]] (1857 – 1925) – математик
* [[Емил Джаков]] (1908 – 1978) – физик
* [[Иван Пашинов]] (1862 – 1938) – генерал, осъществил първия пробив на отбраната на Одринската крепост („Айваз баба“) и падането на Одрин на 11 март 1913 г.
* [[Иван Попов (дипломат)|Иван Попов]] (1890 – 1944) – министър, дипломат и политик
* [[Иван Шишманов]] (1862 – 1928) – литературен критик, деец и етнограф
* [[Илия Станчов Бръчков]] (1860 – 1925) – хъш, прототип на образа на Младия Бръчков от „Немили недраги“ на Иван Вазов, първи инженер на свободна България, изграждал презбалканската линия от Горна Оряховица до Стара Загора
* Илия Такев – [[Крива паланка|кривопаланечки]] войвода на [[ВМОРО]] през 1905 година<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 162.</ref>
* [[Киряк Цанков]] (1847 – 1903) – революционер и дипломат, министър
* [[Константин Григоров Халачев]] (1861 – 1885) – опълченец, произведен в подпоручик; убит при с. Врабча на 3 ноември 1885 в Сръбско-българската война
* [[Константин Юрдаки Халачев]] (1895 – 1918) – подпоручик, убит на вр. Дуб при Дойран на 18 ноември 1918 г.
* [[Лъчезар Тошев]] (р. 1962) – политик
* Мара Грозева (1926 – 2011) – първата жена-директор на банка в България, съдебен заседател
* [[Никола Сукнаров]] (1848 – 1894) – политик
* [[Николай Катранов]] – поет и революционер, прототип на Инсаров от романа на Тургенев „В навечерието“
* [[Николай Павлович]] (1835 – 1894) – художник
* [[Пантелей Киселов]] (1863 – 1927) – генерал, военен герой и освободител на Южна Добруджа, превзел Тутракан на 5 септември 1916 г. начело на 4-та Преславска дивизия
* [[Петър Ванков]] – участник в четата на Христо Ботев
* Петър Костов Петров (1893 – ?) – доктор по право, секретар по печата на цар Борис III
* [[Симеон Ванков]] (1858 – 1937) – офицер
* [[Светослав Гаврийски]] (р. 1948) – икономист и политик
* [[Стефан Трайков]] (р. 1976) – футболист
* [[Теодосий Икономов]] (1837 – 1872) – просвѐтен деец
* [[Тодор Кабакчиев]] ( р. 1949) – диригент
* [[Цветан Радославов]] (1863 – 1931) – автор на музиката и текста на „Мила Родино“
* [[Юлиян Манзаров]] (1985 – 2004) – футболист
* [[Петко Савов]] (р. 1981) – музикант и артист
* [[Йордан Маринов]] (р. 1968) – футболист
=== Починали в Свищов ===
<!-- ПО АЗБУЧЕН РЕД НА ФАМИЛИЯТА -->
* [[Георги Атанасович]] (1821 – 1892) – лекар и политик
* [[Емануил Васкидович]] (1795 – 1875) – просвѐтен деец
* [[Иван Бръчков]] (1750 – 1860) – родоначалник на рода Бръчкови, живял 110 г., дал революционери, депутати и първостроители на Нова България
* [[Константин Павлов (революционер)|Константин Павлов]] (? – 1870) – революционер
* [[Мирон Бешков]] (1837 – 1918) – общественик
* [[Неделчо Неделчев]] (1876 – 1925), подпредседател на 20-то ОНС
* [[Христаки Павлович]] (1804 – 1848) – възрожденски просвѐтен деец и писател
* [[Янко Мустаков]] (1842 – 1881) – певец, композитор и хоров диригент
=== Свързани със Свищов ===
<!-- ПО АЗБУЧЕН РЕД НА ФАМИЛИЯТА -->
* [[Владимир Димитров - Майстора]] (1882 – 1960) – художник, преподавал в Търговската гимназия
* [[Георги Данаилов (писател)|Георги Данаилов]] (1936 – 2017) – писател, потомък на известен свищовски род, преподава в Свищов, по̀четен гражданин на град Свищов с Решение № 655, протокол № 41 от 21.05.2002 г. на Общинския съвет
* [[Иван Хаджийски]] (1907 – 1944) – публицист, завършва Търговската гимназия (вероятно към 1925 г.)
* Иван Вазов (1850 – 1921) – български поет, писател и драматург
* [[Лазар Паяков]] (1860 – 1910) – икономист и политик, преподава в Търговската гимназия през 1887 – 1895
* [[Ламар]] (1898 – 1974) – поет, завършва Търговската гимназия през 1916
* [[Николай Лилиев]] (1885 – 1960) – поет, завършва Търговската гимназия през 1903
* [[Николай Стайчев]] – генерал от Българската армия
* [[Петър Дънов]] (1864 – 1944) – философ, завършва американско методистко училище през 1886
* [[Петър Шапкарев]] (1908 – 1997) – икономист, преподава икономика през 1956 – 1958
* [[Стоян Александров]] (р. 1949) – финансист и политик, завършва икономика през 1970-те години
* [[Тодор Владигеров]] (1898 – 1967) – политикономист, преподава в Стопанската академия през 1938 – 1944
* [[Тодор Кавалджиев]] (р. 1934) – политик, завършва икономика през 1970
== [[Кухня]] ==
== Бележки ==
<references />
== Вижте още ==
* [[Свищовци]], списък на известни личности, свързани с града
== Външни препратки ==
| 