Свищов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
личностите в отделен списък |
махам твърдения без източник |
||
Ред 95:
През 1812 г. гражданите построяват славяно-елинсткото училище на [[Емануил Васкидович]] (даскал Манолаки). Пари за това дарява видният представител на чорбаджи Цанковия род – Филип Сакелариевич, председател на еснафа на кожарите във Виена. Църквата „Св. Николай“ е възстановена с ново име „Св. Преображение“ първоначално като дървена постройка. Църквата е построена отново от камък по-късно – през 1835 – 1836 г. Свищовлиите събират помощи вкл. от сръбския княз, който отпуска за строежа греди от своите гори. След [[1820]] г. градът се възражда, а въвеждането на парното корабоплаване по долната част на Дунав ([[1835]] г.) му възвръща просперитета.
През 1829 г. по време на следващата [[Руско-турска война (1828 – 1829)]] руската армия на генерал [[Иван Дибич-Забалкански]] успява отново да освободи Свищов. Отрядите на генерал-адъютант граф Павел Кисельов (Киселёв) престояли в Габрово и на Шипка от 6 октомври до 3 ноември се оттеглят през Свищов и помагат на населението да избяга във Влашко, за да избегне кланетата, на които турците винаги подлагали християните в превзетите от тях земи. На бежанците от турските зверства влашкият княз [[Александър Гика]] дава земя за заселване край с. Мавродин.
На [[15 юни]] [[1877]] г. при Свищов главните сили на руската армия форсират и преминават Дунав по време на [[Руско-турска война (1877-1878)]] (виж [[битка при Свищов]]). Оттук започва пътят към свободата на България, като Свищов става и първият освободен български град.
| |||