Щит (село): Разлика между версии

В късната античност и средновековието това е [[крепост|крепостта]]та ''Скутарион'' (Σκουταριον) превзета от кхан [[Крум]] в [[813|813 г.]] което е отбелязано с триумфална колона, наред с колоните с имената на останалите крепости взети от българите тогава, изписани в алеята колони на победите в столицата [[Плиска]].<ref>Бешевлиев, Веселин [http://www.promacedonia.org/vb/vb_8.html "Прабългарски епиграфски паметници", София 1981, стр. 99]</ref>

С падането под [[Турско робство]] името е преиначено на ''Юскюдар'', ''Искидер''. Към 1675 година Юскюдар е център на [[нахия]], [[вакъф]] на покойния Синан паша —– зет на султан [[Баязид II]]. По това време местните [[българи]], жители на Юскюдар и околните села, се разбягват на север и на юг, поради което е издадена султанска заповед до [[кадия|кадиите]] в [[Стара Загора]], [[Нова Загора]] и [[Одрин]] бегълците да бъдат издирени и върнати.<ref>Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Бежанци на родна земя, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 409.</ref>

След [[Освобождение на България|Освобождението]], 1878 г., селото остава в границите на [[Османска империя|Османската империя]]. В него живеят предимно [[гърци]] или гърцизирани българи - – [[парапанковци]]<ref>Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 281.</ref>, които го наричат ''Скутари''. След победата в Балканската война от 1912- – 1913 г. регионът освободен от турска власт и отново е част на българската държавна територия. През 1923 г. голямата изселническа вълна принуждава гърците да напуснат Скутари и на тяхно място се заселват [[българи]]. След като гърците напускат селото, в Гърция те се заселват в село [[Къспикеси]], което е прекръстено на Скутари.<ref>[http://dim-skout.ser.sch.gr/ligalogia.htm Δημοτικό Σχολείο Σκουτάρεως Σερρών]</ref>

В 1934 година името на Скутари е преведено като '''Щит'''.<ref>Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878- – 1987“, София, 1989.</ref> През комунизма селото е било доста голямо, но днес жителите му наброяват около 100. Селската кооперация разполага с голяма площ обработваеми земи.

== Религии ==

Част от древна крепостна стена. Наоколо още могат да се намерят корозирали остриета от стрели и копия. Хълмът, известен под името "Бирго"„Бирго“, има особено свойство —– когато подскочиш, се чува звук като при кух съд. Легендата твърди, че отдолу имало скривалище и може би има заровено имане. Друга легенда твърди, че отдолу има прокопани тунели от военните, но няма нищо доказано ...все още. Под хълма личат руините на стари римски бани.

Църквата "Света„Света Богородица"Богородица“ е построена през 1792 г. Дълго време е била отворена за вярващите. След [[9 септември]] [[1944]] църквата бива изоставена и чак след 2000 г. е реставрирана и отворена отново. За съжаление многократно е била ограбвана от крадци.