Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Щит.

Щит е село в Южна България. То се намира в община Свиленград, област Хасково.

Щит
Общи данни
Население 132 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 26,051 km²
Надм. височина 238 m
Пощ. код 6528
Тел. код 037707
МПС код Х
ЕКАТТЕ 84036
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
   - кмет
Свиленград
Георги Манолов
(независим)

ГеографияРедактиране

Разположено е до самата граница с Турция.

ИсторияРедактиране

В късната античност и средновековието това е крепостта Скутарион. В епархийските списъци е споменат епархийски център Скутариу (на гръцки: ό Σκουταρίου м. род), чиято епархия е подчинена на Филипополската митрополия.[1] Константин Иречек и проф. Веселин Бешевлиев отъждествяват седалището на епархията именно с руините в село Скутаре или Юскюдар, сега с. Щит.[2][3]

Крепостта е превзета от кхан Крум в 813 г. което е отбелязано с триумфална колона, наред с колоните с имената на останалите крепости взети от българите тогава, изписани в алеята колони на победите в столицата Плиска.[4] Надписът е отчупен в края на името и то присъства така на гръцки: ΣΚΟΥΤΑΡ...[5] Проф. Бешевлиев възстановява надписа като: + Κάστρον Σκουταρίου по аналогия с други подобни надписи върху триумфални колони от Плиска, засягащи превзети византийски крепости.[3]

В мемоарите на византийската принцеса Ана Комнина (ХII в.) се споменава „...едно селище на име Скутари, на осемдесет стадии от Адрианопол" (80 стадия = ок. 15 km).[6][7]

С падането под османско владичество името е преиначено на Юскюдар, Искидер. Към 1675 година Юскюдар е център на нахия, вакъф на покойния Синан паша – зет на султан Баязид II. По това време местните българи, жители на Юскюдар и околните села, се разбягват на север и на юг, поради което е издадена султанска заповед до кадиите в Стара Загора, Нова Загора и Одрин бегълците да бъдат издирени и върнати.[8]

След Освобождението, 1878 г., селото остава в границите на Османската империя. В него живеят предимно гърци или гърцизирани българи – парапанковци,[9] които го наричат Скутари. След победата в Балканската война от 1912 – 1913 г. регионът освободен от турска власт и отново е част на българската държавна територия. През 1923 г. голямата изселническа вълна принуждава гърците да напуснат Скутари и на тяхно място се заселват българи. След като гърците напускат селото, в Гърция те се заселват в село Къспикеси, което е прекръстено на Скутари.[10]

В 1934 г. името на Скутари е преведено като Щит.[11] На 4,5 км източно е старата 14-та гранична застава „Юнак“. До промените започнали в 1989 г. селото е било доста голямо и е било своеобразен културен, гарнизонен и стопански център на района, но днес жителите му наброяват едва около 100.

РелигииРедактиране

Културни и природни забележителностиРедактиране

На хълма непосредствено над селото стоят останки от древната крепостна стена на Скутарион, а наоколо още могат да се намерят корозирали остриета, фрагменти от стрели и копия. Хълмът „Бирго“ (Кулата, Пирго) се слави с особено свойство – при подскок нърху него, се чува звук като при кух съд. Легендата твърди, че отдолу имало скривалище и заровено имане. Друга легенда разказва, че там са прокопани тунели от военните или пък в стари времена, но все още не са правени проучвания и няма нищо доказано. Източно от хълма над земята добре личат руини определени като римски бани.

Църквата „Света Богородица“ е построена през 1792 г. След 9 септември 1944 г. църквата бива изоставена и чак след 2000 г. е реставрирана и отворена отново.

Източно от селото, между селата Щит и Пашово, се намират останките на стара турска баня, за която се предполага че е построена по римско или византийско време, а впоследствие поддържана и използвана до ХIХ в., по сведения на местните жители. Там е имало и джамия, разрушена след освобождението на селото. По спомени на местни жители, през тази долина е минавал търговски път от Одрин за Ямбол, като комплексът е ослужвал пътниците.

Редовни събитияРедактиране

  • Всяка година на 28 август се провежда събор.

ИзточнициРедактиране

  1. Parthey, Gustav. Notitiae 3, 10. // Hieroclis Synecdemus et notitiae graecae episcopatuum. Berlin, 1866. с. 122, 218. (на латински)
  2. Д-ръ Конст. Иречек. "Приложения къмъ Антическата география и епиграфика на България и Румелия". // Периодическо списание II. Средецъ, Българско книжовно дружество, 1882. с. 58 – 59.
  3. а б Бешевлиев, Веселин. Първобългарски надписи. София, 1992. с. 160. (на български)
  4. Бешевлиев, Веселин "Прабългарски епиграфски паметници", София 1981, стр. 99
  5. Бешевлиев, Веселин. образ 94, Приложения 2. Триумфални надписи, №№ 16 – 40). // Първобългарски надписи. София, 1992. (на български)
  6. Anna Comnenae, Alexias. Х.2. – В: ГИБИ. Т. VIII. София, БАН, 1972. с. 111. Посетен на 15.10.2018.
  7. Бешевлиев, Веселин. Първобългарски надписи. София, 1992. с. 160. (на български)
  8. Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Бежанци на родна земя, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 409.
  9. Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 281.
  10. Δημοτικό Σχολείο Σκουτάρεως Σερρών
  11. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.