Белоградчик: Разлика между версии

Преди около 230 млн. години (в края на палеозойската ера) в този район се наслоили песъчливо-мергелни скали. По-късно те били залети от море, на дъното на което се отлагали довлечените от реките пясък, чакъл и глина. С течение на времето тези материали били свързани от силициева или пясъчно-глинеста спойка. Така се получили конгломерати и пясъчници, известни като пъстър пясъчник (бундзандщайн). Поради обагрянето с железен окис те придобили червеникав оттенък. През юрския период върху пясъчниците се наслоили сиви и кремавобели варовици. Те изграждат челата на сегашните Белоградчишки Венец и Ведерник. При нагъването на Стара планина този район се превръща в суша. В най-високата му част се появили пукнатини, където започнала разрушителната работа на водата, ветровете и колебанията на температурата. Тази дейност достигнала до пясъчниците. Поради нееднаквата им твърдост те се рушали неравномерно. Така в продължение на милиони години се създали причудливите форми на Белоградчишките скали.

В пясъчника и варовика се образували и над 100 пещери, богати на красиви образувания, пропасти, пещери и интересна фауна. Най-известната пещера – [[Магура]] (дължина над 2 500 м) е благоустроена – осветление, обезопасителни съоръжения. Заедно с района около нея, пещера Магурата е обявена за природна забележителност. От юни 2015 г. е отворена за посещения още една пещера в региона - [[Венеца (пещера)|пещера Венеца]], в която има много и разнообразни образувания с цветно осветление.