Белоградчик

град в България

Белоградчѝк (изписване до 1945: Бѣлоградчѝкъ) е малък град в област Видин, Северозападна България. Той е административен център на едноименната община Белоградчик. Населението на града към 2018 година е 4508 жители[1], което го прави второто по големина населено място в областта. Градът е живописно разположен в западната част на Стара планина, в югозападното подножие на Белоградчишкия венец. Благоустроен и приветлив, Белоградчик е сред атрактивните туристически обекти на България. Предлага възможности за излетен, пещерен и конгресен туризъм, алпинизъм, лов и риболов, спорт и астрономически наблюдения. Девизът на градът е „Вечен и Млад“.

Белоградчик
      
Герб
Belogradchik E1.jpg
България
43.6269° с. ш. 22.6833° и. д.
Белоградчик
Област Видин
43.6269° с. ш. 22.6833° и. д.
Белоградчик
Белоградчик
43.6269° с. ш. 22.6833° и. д.
Белоградчик
Общи данни
Население 5391 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 4409 (2019) (НСИ)
Землище 22,234 km²
Надм. височина 522±1 m
Пощ. код 3900
Тел. код 0936
МПС код ВН
ЕКАТТЕ 3616
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   кмет
Белоградчик
Борис Николов
(БСП, ДПС)
Адрес на общината
ул. „Княз Борис I“ 6
п.к. 3900
тел./факс: 0936/5 30 17
kmet@belogradchik.bg
Уеб адрес www.belogradchik.bg
Белоградчик в Общомедия

ГеографияРедактиране

 
Изглед към града

Преди около 230 млн. години (в края на палеозойската ера) в този район се наслоили песъчливо-мергелни скали. По-късно те били залети от море, на дъното на което се отлагали довлечените от реките пясък, чакъл и глина. С течение на времето тези материали били свързани от силициева или пясъчно-глинеста спойка. Така се получили конгломерати и пясъчници, известни като пъстър пясъчник (бундзандщайн). Поради обагрянето с железен окис те придобили червеникав оттенък. През юрския период върху пясъчниците се наслоили сиви и кремавобели варовици. Те изграждат челата на сегашните Белоградчишки Венец и Ведерник. При нагъването на Стара планина този район се превръща в суша. В най-високата му част се появили пукнатини, където започнала разрушителната работа на водата, ветровете и колебанията на температурата. Тази дейност достигнала до пясъчниците. Поради нееднаквата им твърдост те се рушали неравномерно. Така в продължение на милиони години се създали причудливите форми на Белоградчишките скали.

В пясъчника и варовика се образували и над 100 пещери, богати на красиви образувания, пропасти и интересна фауна. Най-известната пещера – Магура (дължина над 2500 м) е благоустроена – осветление, обезопасителни съоръжения. Заедно с района около нея, пещера Магурата е обявена за природна забележителност. От юни 2015 г. е отворена за посещения още една пещера в региона – пещера Венеца, в която има много и разнообразни образувания с цветно осветление.

НаселениеРедактиране

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след втората световна война (1946 – 2013):[2][3][4]

Белоградчик
година 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009 2011 2013
население 2192   3444   5178   6898   7256   6635   5838   5542   5415   5334   5173   5013  
Източници: Национален статистически институт[2], „Citypopulation.de[3] и „Pop-stat.mashke.org[4]

ИсторияРедактиране

 
Кръст – надгробен паметник, из Белоградчишките гробища; 1837 г. Четирикрилен. Скициран от Иван Енчев – Видю в 1930 г.
 
Офицери от Пета пехотна дунавска дивизия в Белоградчик, 1913 г.
 
Белоградчик през първата половина на XX век
 
„Ведерник“, 10 ноември 1930 г.

АнтичностРедактиране

Селището е създадено по времето на римляните, които построяват крепост на същото място, където се намират и днешните останки от Белоградчишката крепост. В първите турски документи от началото на владичеството го наричат Белград, тъй като по-голяма част от къщите през този период са били изградени от плет, кал и вар, което е придавало особена белота на града на фона на червените скали. По-късно, за да го отличат от сръбския град Белград, го наричат Белградин (малък Белград).

СредновековиеРедактиране

През XIV век Белоградчик е бил част от Видинското царство. Белоградчишката крепост била сред най-трудно превземаемите в царството.

Османско владичествоРедактиране

Има сведения за неговото съществуване в турски регистър от 1454 година. През османското владичество жителите са се занимавали главно със занаятчийство и земеделие. През 1850 г. избухва въстание, което е потушено с кръв.

След ОсвобождениетоРедактиране

Крепостта е възстановена до днешния си вид и след Освобождението. Във войната от 1885 година, малко след Съединението на Източна Румелия с Княжество България, сърбите правят първия си опит да превземат града, но са разгромени.[5]

При избухването на Балканската война петима души от Белоградчик са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

През лятото на 1913 г. по време на Междусъюзническата война край града се водят боеве. От запад настъпват сръбските войски. Отбраната на града е набързо организирана. Създаден е Белоградчишкият отряд, който включва части на 9-а пехотна Плевенска дивизия и 3 опълченски дружини, пристигнали от Видин. На 8 юли 1913 г. сърбите настъпват срещу града. Опълченските дружини се разбягват. Само плевенските полкове влизат в боя, но не успяват да спрат натиска на противника. На 9 юли 1913 г. сърбите завземат Белоградчик. Тук те се свързват с румънските войски, настъпили към града от север.

През 1930-те години в града излиза вестник „Ведерник“.

РелигииРедактиране

Населението изповядва източноправославното християнство.

Храм „Св.вмчк Георги Победоносец“ е възстановен през 1868 г. след пожар.

През 1751 г. османската власт построява Хаджъ Хюсеин джамия.

ПолитикаРедактиране

  • 1995 – Владимир Живков (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 63% срещу Ани Панчев (СДС)
  • 1999 – Емил Цанков (ОДС) печели на втори тур с 56% срещу Ангел Джунински (БСП)
  • 2003 – Емил Цанков (Всички за Белоградчик) печели на втори тур с 55% срещу Борис Николов (независим)
  • 2004 – Изборите в Белоградчик са анулирани за използване на фалшиви бюлетини
  • 2004 – Людмил Антов (независим) печели на втори тур с 58% срещу Емил Цанков (Всички за Белоградчик)
  • 2007 – Емил Цанков (независим) печели на втори тур с 51% срещу Людмил Антов (БСП)
  • 2011 – Борис Николов (Български социалдемократи) печели на балотаж срещу Людмил Антов (БСП)
  • 2015 – Борис Николов (БСП)
  • 2019 – Борис Николов (БСП, ДПС)

ИкономикаРедактиране

Обществени институцииРедактиране

ЗабележителностиРедактиране

 
Централният площад „Възраждане“
 
Читалище „Развитие“

МузеиРедактиране

Исторически музей – Белоградчик разполага с фонд от над 6000 експоната. Помещава се в „Пановата къща“ (паметника на културата) – ярък представител на предбалканската възрожденска архитектура. Строена е през 1810 г. Тя е двуетажна, с обрамчени с дъски стени, с два чардака, с изграден от камък първи и еркерно издаден втори етаж. Това архитектурно бижу на Белоградчик е скътало в себе си бита и народната култура, стремежа към красота и жажда на българина за свобода през епохата на българското Възраждане. Експозицията запознава със социално–икономическото развитие на Белоградчик и района през 18. – 19. век.

Музеят разполага с три отдела: експозиция 18 – 19 век, Природа (Природонаучен музей), Художествена галерия „Вълчо Вълчев“.

Природонаучният музей разполага с експозиция от 520 експоната и фонд от още 2500. Представя най-атрактивната част от богатото биологично разнообразие на цяла Северозападна България, вкл. много ендемитни и реликтни видове от Балканите и Европа.

Художествената галерия в Белоградчик е открита на 21.06.1983 година. Сградата, в която се помещава, е била банка, но през 1980 година се взема ре­шение за реконструирането и превръщането ѝ в Художествена галерия.

Разполага с три зали, като едната е за постоянна експозиция, а в другите две периодически се сменят експозиците с гостуващи изложби на художни­ци, майстори на народните и художествени занаяти.

Художественият фонд включва над 180 картини – живопис и графика. Тук могат да се видят оригинали на Владимир Димитров-Майстора, Сто­ян Венев, Иван Христов, Анета Драгушан, Георги Петров и Багит Бапишев. По-голямата част от фонда е набиран чрез провеждащите се до 1989 година международни пленери по живопис. На 29 май 2019 г. е открит Салон за наивистично и интуитивно излуство.

Белоградчишка крепостРедактиране

Крепостта „Калето“ е една от най-добре запазените в страната. Използвайки естествената непристъпност на скалите, през I – III век римляните поддържат тук крепост за охрана на стратегическите пътища, които пресичат района. В късната античност тя е част от отбранителната система на Римската, после Византийската империя, изградена по северните склонове на Стара планина. Крепостта е доизградена от българите. Значението и нараства след обособяването на Видинското царство, включващо териториите на днешна Северозападна България, части от Източна Сърбия и Югоизточна Румъния. Една от последните крепости (тогава с име Белград), завладяна от турците в края на XIV век. Последните настаняват тук гарнизон, играещ важна роля в охраната на западните области на държавата и в потушаването на въстанията на българското население.

В периода 1805 – 1837 г. се разширява и преустроява за огнестрелно оръжие под ръководството на френски и италиански инженери. Паметните плочи във връзка със строежа са на турски и български език – единствен случай в историята на строежите на турските крепости. Състои се от 3 двора (всеки с възможност за самостоятелна защита) с обща площ 10 211 кв. м и едно отделно укрепление. Има две главни порти – Видин капия и Ниш капия. На крепостните стени (височина до 10 м) са изградени амбразури за пушки. За оръдията са построени три бастиона за 15 – 16 оръдия. Във военно време броят на защитниците на крепостта и околните възвишения достига до 3000 души.

Белоградчишката крепост е обявена за паметник на културата, през 1985 г. с национално значение, пригодена за масови посещения.

От най-високата част на крепостта известна като Първа плоча се разкрива неповторима панорама. На юг погледът гали нагънатото било на Стара Планина, от връх Ком до Връшка чука, на запад е привлечен от островърхите медни планини на Карпатите, а в ниското намира покой във фантастиката на Белоградчишките скали.

Част е от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз: Белоградчишки скали и крепост. Без почивен ден. Има печат на БТС.

Белоградчишки скалиРедактиране

Белоградчишките скали са красиви скални образувания край едноименния град. Един от уникалните природни феномени, който няма аналог в света. Тази скална приказка се простира от запад на изток от връх Ведерник около град Белоградчик, село Боровица до село Белотинци. Районът е с дължина около 30 км и ширина от 3 – 6 км. Белоградчишките скали са впечатляващи не само със своята възраст над 230 млн. години, но и с десетките легенди за причудливите природни форми, като Мадоната, Монасите, Конникът, Ученичката, Дервишът, Мечката, Адам и Ева, Хайдут Велко, Замъкът, Кукувицата, Гъбите, Лъвът, Камилата, Тракийската богиня Бендида, Орфей и Вкаменената сватба и др. Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта на БТС.

Астрономическа обсерваторияРедактиране

Редовни събитияРедактиране

  • Празникът на града е на Петровден.
  • „Опера на върховете – Белоградчик и скали“ – ежегоден летен фестивал. Новаторска идея на режисьора акад. Пламен Карталов, чиито необичайни сценични решения и замисъл на авторска режисьорска интерпретация са свързани с раждането им сред магическата красота на Белоградчишките скали. Те дават на публиката възможност по друг начин да усети любимите си произведения. Заедно със спектаклите, които се провеждат в първия двор на крепостта, се предлага и специално културно събитие – посещение на пещерата Магурата за необикновения спектакъл пърформънс „ВАГНЕР МАГУРА – Богове, Великани, Джуджета и Валкюри“.

Първият летен фестивал е осъществен през 2016 г. от Софийска опера и балет и община Белоградчик.

ФолклорРедактиране

Едно значимо ежегодно събитие е тридневният фолклорен фестивал „От Тимок до Искър".

СпортРедактиране

Футболният отбор на града се казва ФК Балкан,а волейболният – ВК Град, който се подвизава във втори ешелон на българския волейбол – НВЛ Висша лига.

ЛичностиРедактиране

  •   Проф. Борис Асенов Николов, д-р на военните науки. Роден на 1 април 1924 г. в с. Сливовник, починал на 5 юни 1990 г. Първият доктор на военните науки в България. Съавтор на „Военен атлас“. Автор на няколко книги, между които „Война и география“ и „Средиземно море и неговите врати и ключове“, публикувани на много езици и използвани като задължително четиво във военните академии в Пекин и Анкара.
  •   Димитър Бакърджиев (1880 – 1919), български революционер, войвода на ВМОРО[7]

Побратимени градовеРедактиране

ФотогалерияРедактиране

 
Панорамен изглед към Белоградчик

ИзточнициРедактиране

  1. Население по градове и пол
  2. а б Население – градове в България – „НСИ“
  3. а б Население – градове в България – „WorldCityPopulation“
  4. а б Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“
  5. История на Сръбско-българската война 1885 г. Щаб на армията – Военно-историческа комисия. София, Държавна печатница, 1925, стр. 710 – 712
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 829
  7. Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София, 2003, стр. 115

БиблиографияРедактиране

  • Емил Павлов. Белоградчик – красива природа и човешки традиции. – В: Същият. Семиотика и култура. Благоевград, УИ „Неофит Рилски“, 2005
  • Белоградчик. Албум от колекцията на Милен Бъзински. С., Календар, 2011

Външни препраткиРедактиране