Антон Димитров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Интервал в заглавие на раздел Биография |
|||
Ред 46:
След края на [[Балканска война|Балканската война]] се завръща в Македония, където е преследван от новите сръбска и гръцки власти и тайно се прехвърля в [[България]]. Там подпомага дейността на [[Съюз на македонските културно-просветни благотворителни братства|Съюза на македонските културно-просветни благотворителни братства]] и като неин представител участва в тайни преговори между България и Османската империя за даване на автономия на Македония. Между 1915-1918 година работи в Министерството на правосъдието, а след това в Министерството на външните работи и изповеданията. От [[1920]] година е председател на Изпълнителния комитет на македонските братства в България, като след разцепването на същия става член на новообразувания [[Македонска федеративна организация|Федеративен македонски комитет]], но след поредните дележи в македонското освободително движение се оттегля от активна дейност. През [[1922]] година преподава турски в Българското търговско училище в Цариград.
Андон Димитров, страдайки от тежка болест, се самоубива на [[13 март]] [[1933]] година в София.<ref>Петров, Тодор и Цочо Билярски (съст.). ВМОРО през погледа на нейните основатели. Спомени на Дамян Груев, д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Антон Димитров и Петър Попарсов. София, Военно издателство, 2002, 212 с.</ref><ref>Пандев, К. и З. Нонева (съст.). Борбите в Македония и Одринско. 1878 - 1912. Спомени. София, Български писател, 1981, 878 с. (с. 100-120).</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 47.</ref><ref>Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 314</ref><ref>
== Бележки ==
| |||