Камено поле: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎География: replaced: остановен → установен редактирано с AWB
м Bot: Automated text replacement (-османското робство +османското владичество)
Ред 79:
Бележит паметник на българското средновековие е и запазената до наши дни средновековна църква, известна сред местните жители с името „Пустата черкова“. Отвън тя е интересна каменна сграда с доста изпъкнала полукръгла апсида от източната страна. Покрита е с равен двустрех покрив от каменни плочи, които лягат без [[корниз]] направо на стените. Изградена е от дялани пясъчници и варовици, споени с хоросан, като на места е употребен бигор. Стените имат дебелина около метър. Входът на църквата е от запад, а на южната стена има малък правоъгълен прозорец. Вътрешността е преградена по средата с една стена и врата, които отделят притвора от наоса. И двете части на църквата са покрити с полуцилиндричен свод от бигор, който ляга направо на северната и южната стена.
 
В първите години след османското робствовладичество в църквата е имало запазени стенописи, но днес те съвсем са изчезнали поради недобро стопанистване и вандалски набези на иманяри. През 1932 г. академик Кръстю Миятев посещава църквата при с. Камено поле и все още намира остатъци от стенописите, въз основа на които се прави и нейната датировка. Строежът и стенописите на тази църква сочат определено към 14 век. Това личи от богатата колоритна гама, където преобладава синьо, малиново, охрово, бяло и зелено-цветове, типични за тогаващните художествени школи. Начина на моделиране образите, реализмът в предаване формите на планините и предметите могат да намерят успоредници само между стенописите от средата на втората половина на 14 век в България.
 
Като съдим по грижливия градеж на каменополската църква, по нейните изискано направени художествени стенописи, а също така и по изобразените царски ликове, трябва определено да кажем, че те са дело на големи майстори, които са били в тясна връзка със столичното изкуство на Търново. Това говори за сравнително високото място, което е заемало Камено поле през 14 век, а оттам и за високата култура, интелигентност и материални възможности на неговите жители.