Добродетелна дружина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м Bot: Automated text replacement (-османско иго +османско владичество)
Ред 7:
По външнополитическите въпроси Добродетелната дружина следва официалната политика на [[Русия]]. Така през 1862 година по инициатива на руското консулство организацията се опитва да унищожи критичната към Русия брошура на [[Георги Раковски]] „[[Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите]]“.<ref name="дойнов">{{cite book | last = Дойнов | first = Стефан | authorlink = Стефан Дойнов | year = 2005 | title = Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878) | publisher = Академично издателство „Марин Дринов“ | location = София | pages = 151 | isbn = 954-322-019-0}}</ref>
 
По въпроса за освобождението на България от османско иговладичество Добродетелната дружина разчита главно на помощта на Русия и поради това не споделя възгледите на представителите на [[БРЦК|българската революционна емиграция]] в Румъния. Вследствие на това Добродетелната дружина често влиза в остри противоречия с тях. В отделни случаи обаче при благоприятно изменение на политическата обстановка на Балканите тя подпомага действията на българските революционери.
 
През [[1866]] – [[1867]] г. в съответствие с плановете на руската дипломация по [[Източен въпрос|Източния въпрос]] Добродетелната дружина се насочва към сближаване с правителствота на [[Сърбия]]. За целта се разработва специална „[[Програма за политическите отношения на сърбо-българите|Програма за политическите отношения на сърбо-българите (българо-сърбите) или на тяхното сърдечно отношение“]]. В нея се предвижда създаването на голяма славянска държава от [[сърби]] и [[българи]], която да има общо правителство и Народно събрание. За княз на тази държава е посочен сръбският княз [[Михаил Обренович]].