Босанчица: Разлика между версии

== Поява и разпространение на босанчицата ==

Палеографията и историческата лингвистика различават три различни центъра на разпространение на босанчицата: [[Дубровник]], централна [[Далмация]] и областите Босна и Хум (днес [[Босна и Хецеговина]]). Най-ранните документи на босанчица са възникнали в сферата на босненско-хумската [[епиграфика]] (най-значителен пример е [[Хумачка плоча]] от [[11 век]], запазена във францисканския манастир в [[Хумац]] край [[Любушки]] в Херцеговина), надписите на сакрални обекти на островите в централна Далмация (Повалския праг от Повалие на остров [[Брач]] от [[1180]] г.), както и дипломатически текстове (грамотата на [[Кулин (бан)|бан Кулин]] от [[1189]] г.). Сред най-ранните текстове е и Повалският документ (Брач, [[1250]] г., препис от по-стар документ, написан от [[Сплит|сплитския]] каноник Иван), писмото от княза на [[Омиш]] Джуро Качич до дубровнишката община ([[1276]]).

 

== Книжовни паметници на босанчица ==