Антон Димитров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 27:
== Биография ==
[[Файл:Bulgarian high school in Solun teachers and students.JPG|ляво|мини|250п|Учители и ученици от Солунската гимназия през 1888-1889 учебна година. Андон Димитров е трети отзад от ляво на дясно.]]
Андон Димитров е роден през 1867 година в село [[Айватово]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]], в среднозаможно семейство. През 1889 година завършва с четвъртия випуск на [[Солунска българска мъжка гимназия|българската мъжка гимназия]] в [[Солун]],<ref name="Кандиларовъ 89">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Интитутъ, печатница П. Глушковъ |location=София |pages=89 }}</ref> а след това, от 1889 до 1892 година като [[Българска екзархия|екзархийски]] стипендиант учи право във Висшето училище в [[Истанбулски университет|Цариград]]<ref name="Тюлеков">Тюлеков, Димитър. Антон димитров - непознатият българин от Македония, Македонски преглед, година ХХХVІІ, 2014, кн. 3, с. 84-86.</ref>, което не завършва поради болест.
Връща се в Солун и в периода 1892 - 1897 преподава [[турски език]] в Солунската българска мъжка гимназия, а от 1894 година преподава и български в турската гимназия в града.
Ред 44:
През 1908 година Антон Димитров посредничи на младотурския комитет да се свърже с битолския четнически ръководител на ВМОРО [[Милан Матов]] и така се постига споразуменние за предстоящата революция. След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] участва в създаването на [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]] и на учредителния му конгрес е избран за председател.<ref>{{cite book |title= Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско |last=Карайовов |first=Тома |year=1981 |publisher=Български писател |location=София |pages=727 }}</ref> Влиза в обща младотурска комисия с доктор [[Ангел Робев]] и по двама сърби, гърци, турци, власи и албанци, която да неутрализира недоразуменията между националностите в империята. Предложен е за български сенатор, но след антикампания от страна на [[Панче Дорев]] не е избран. През 1909 година е назначен за съдия в Цариград.
След края на [[Балканска война|Балканската война]] се завръща в Македония, където е преследван от новите сръбска и гръцки власти и тайно се прехвърля в [[България]]. Там подпомага дейността на [[Съюз на македонските културно-просветни благотворителни братства|Съюза на македонските културно-просветни благотворителни братства]] и като неин представител участва в тайни преговори между България и Османската империя за даване на автономия на Македония.
Андон Димитров, страдайки от тежка болест, се самоубива на [[13 март]] [[1933]] година в София.<ref>Петров, Тодор и Цочо Билярски (съст.). ВМОРО през погледа на нейните основатели. Спомени на Дамян Груев, д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Антон Димитров и Петър Попарсов. София, Военно издателство, 2002, 212 с.</ref><ref>Пандев, К. и З. Нонева (съст.). Борбите в Македония и Одринско. 1878 - 1912. Спомени. София, Български писател, 1981, 878 с. (с. 100-120).</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 47.</ref><ref>Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 314</ref><ref>{{ЕПК|1|272}}</ref>
| |||