Акропол (Атина): Разлика между версии

Въпреки наличието на много различни [[акропол]]и в цяла [[Гърция]], поради значимостта си за гръцката [[история]], именно този е наричан накратко '''Акрополът'''. Акрополът представлява плосък скаленскалист [[връххълм]], издигащ се на 150 м над морското равнище в град [[Атина]], [[Гърция]].

През [[437 г. пр.н.е.|437 г. пр. Хр.]] започва изграждането на [[Пропилеи]]те на [[Мнезикъл|Мнесикъл]] - – монументалният вход към Акропола. Пропилеите са завършени през [[432 пр.н.е.|432 г. пр. Хр.]] От дясната страна на Пропилеите се издига малкият йонийски храм на Атина [[Нике]]. Той е завършен между [[421 пр.н.е.|421 г. пр. Хр.]] и [[415 пр.н.е.|415 г. пр. Хр.]]

Най-голямата постройка на Атинския Акропол, е [[Партенон]]ът. Партенонът е [[храм]] на богиня [[Атина (митология)|Атина]], наречена „партенос“ (παρθένος) или девица. [[Храм]]ът бил построен в по-ранно време, но бил разрушен от персите през [[480 пр.н.е.|480 г. пр. Хр]]. по време на [[Гръко-персийски войни|Гръко-персийските войни]]. През [[454 пр.н.е.|454 г. пр. Хр]]. касата на Първия [[Делоски морски съюз|Атински морски съюз]] е била пренесена от о. [[Делос]] в [[Атина]], където на власт е [[Перикъл]]. Създаването на Партенона е било част от целта на [[Перикъл]] - – [[Атина]] да придобие водещо място не само във военната и икономическата област, но и в областта на религията и изкуството.

== История ==

Акрополът, възвишението, което украсява Атина със своя съвършен ансамбъл от строежи, е известен в целия свят. Гръцката дума „Akropolis”„Akropolis“ означава „град върху хълм”хълм“. Възвишението от синкаво-жълт варовик, издигащо се 60- – 70 метра над околния терен, с дължина около 300 метра и двойно по-малка ширина, е било най-високият хълм в околността. Още през [[неолит]]а възвишението било населено, за което съдим по откритите останки на жилища и гробове.

През [[микена|микенската епоха]], върху Акропола се е издигал укрепен дворец, седалище на най-старите владетели на Атина, които в по-късните епохи са почитани с култ на [[герой|герои]]. В края на II хил. пр. н. е. микенската култура е унищожена от [[дорийци]]те, нахлули от север, но те не успяват да превземат Акропола. Това което не успяват да сторят дорийците, се удава на [[перси]]те през 480 г. пр.н.е., които превземат Акропола (макар и за кратко) и унищожават намиращите се там сгради и паметници.

Възстановяването на Акропола при управлението на [[Перикъл]] (444- – 429 г. пр. н. е.) през втората половина на [[5 век пр.н.е.|5 в. пр. н. е.]], когато Атина е в апогея на своята мощ, е най-амбициозното начинание в историята на гръцката [[архитектура]]. Перикъл замисля и превръща крепостта на града, където се помещава главното светилище на [[полис]]а, в паметник на славата и величието на Атина. Сградите, скулптурите и релефите на Акропола са били оцветени (както навсякъде в древна Елада). Дори гръцкият мрамор е бил полихромиран, както и по-старите скулптори и постройки от порос.

Акрополът е [[светилище]] с [[храм]]ове и [[олтар]]и, укрепление и обществен център. Тук се е пазила държавната хазна (от 454 г. пр. н. е.), помещавали са се библиотека и картинна галерия. На празненствата в чест на Атина ([[Панатенеи]]) всенародно шествие се е отправяло към Акропола. То е носело дар на богинята-покровителка на града - – [[пеплос]] (дреха-покривало), изтъкан от ръцете на атински девойки. Младежите са премервали гимнастическите си умения в състезания в чест на Атина. Празненството завършвало с общ пир на Акропола. Процесията се е изкачвала по каменната пътека към главния западен вход на Акропола – Пропилеите. Те са построени от архитекта Мнесикъл през 437- – 432 г. пр. н. е. Главният вход към пропилеите е бил увенчан с шест величествени, високи близо девет метра колони, от които сега е запазена само една. Пропилеите се състоят от две крила – южно, по-голямо, и северно, значително по-малко. От ляво към портика на Пропилеите е била прилепена прочутата атинска [[Пинакотека]] - – първата в света картинна галерия, в която са се съхранявали картините на прочути атински художници от класическия период на древногръцкото изкуство. Тези картини са имали [[митология|митологични]] сюжети, рисувани са върху дъска и са представлявали в повечето случаи дар за богинята. От дясната страна на Пропилеите е изградена една издатина от мраморни блокове – Пиргос, върху която се издига изящен храм на Атина [[Нике|Нике Аптерос]] (Безкрилата Победа). Строителството на този храм, което се приписва на архитекта [[Каликрат]], е завършено през 427- – 424 г. пр. н. е. в чест на победата над персийските нашественици. Вътрешните размери на храма са невероятно малки - – 4,19 x 3,78 м. В това пространство някога е била поставена статуята на богинята. В замяна на това, външното въздействие на почти квадратната сграда с [[йонийски стил|йонийски колони]] е необикновено силно.

Изкачвайки се по стъпалата на Пропилеите, процесията се е озовавала на голям площад. Пред нея се е издигала осемметровата бронзова статуя на [[Атина Промахос]] (защитаваща в битка), излята от Фидий. Тя е била символичен център на целия ансамбъл – блясъкът на отразените от нея слънчеви лъчи, се е виждал далеч от морето и е бил първият сигнал за корабите, че приближават Атинското пристанище. В дълбочина отдясно, влизащите виждат [[Партенон]]а – най-големия храм на Акропола, посветен на [[Атина Партенос]] (Атина Дева). Негови архитекти са [[Иктин]] и Каликрат (448 до 432 г. пр. н. е.). Партенонът съчетава белезите на два древногръцки стила - – [[дорийски|дорийски стил]] и [[йонийски стил|йонийски]]. Външните [[колона|колони]] и [[фриз]] са изпълнени в дорийски стил (с [[триглиф]]и и [[метопа|метопи]]); вътрешният фриз е в непрекъснат йонийски стил; в йонийски стил са и вътрешните колони). От естетическа гледна точка основният недостатък на дорийския ордер е неговата масивност и строгост, но Партенонът, макар да е най-големият храм в Гърция, изглежда много по-малко масивен. Този ефект е постигнат чрез олекотяване и преразглеждане на [[пропорция|пропорциите]]. Партенонът увенчава най-високата част на Акропола и се вижда от всяка част на Атина по времето на Перикъл. Построен е от светъл [[мрамор]]. Скулптурната му украса принадлежи към най-големите шедьоври на гръцката класика. Голяма част от тези творби са пренесени в Лондон ([[Британски музей]]) от лорд [[Томас Елгин]] в началото на XIX в. В храма е била съхранявана статуята на [[Атина Партенос]] от злато и слонова кост, висока дванадесет метра, дело на [[Фидий]], от която днес са запазени само [[Древен Рим|римски]] копия.

Минавайки край Партенона, шествието се е насочвало към [[Ерехтейон]]а – храмът, в който се извършват основните [[религия|религиозни]] обреди в полисния [[култ]] на Атина Полиас (Атина на полиса). Главният [[олтар]] на Акропола е бил разположен именно пред този храм. [[Олтар]]ът пред Ерехтейона е бил крайната цел на прочутото [[панатенейско шествие]] - – там е бил извършван основният религиозен обред - – [[жертвоприношение]]то за богинята Атина.

Трите портици на Ерхетейона са различни. Два от тях се крепят на стройни йонийски колони, а покривът на южния портик почива върху шест [[кариатида|кариатиди]] (скулптурни женски фигури изпълняващи конструктивна функция на колони), малко по-големи от човешки ръст, съчетаващи силата и красотата, характерни за произведение от [[класически гръцки стил|класическия период]]. Статуите органично са свързани с архитектурата: освен че изпълняват конструктивна роля на колони, те ярко изпъкват върху фона на гладката мраморна стена на храма. Девойките са представени в свободни пози, облеклата им се стелят надолу на богати дипли. Създава се впечатление, че те бавно шестват напред. С лявата си ръка всяка от девойките е придържала леко края на дрехата си, а с дясната е държала [[фиала]] - – съд за възлияния при жертвоприношение.

Освен кариатидите, скулптурната декорация на Ерехтейона е ограничена до фриза, от който е оцелял съвсем малка част. [[Фронтон]]ите остават неукрасени, вероятно поради липсата на средства в края на Пелпонеската война (431- – 404 г. пр. н. е.). Резбите върху основите и [[капител]]ите на колоните, както и на рамките на входовете и прозорците, са невероятно изтънчени и богати.

Акрополът е място, което е имало голямо религиозно и обществено значение в културата на древна Елада, и което играе особена роля за развитието на [[европа|европейската]] култура до съвременността – паметниците на Акропола въплъщават от една страна [[демокрация|демократичното]] устройство на държавата, а от друга - – [[хуманизъм|хуманизма]] и антропоцентризма като белег на културата. Пропилеите, Партенонът, Ерхетейонът, датиращи от епохата на най-големия разцвет на гръцката архитектура (V в. пр. н. е.), са заплашени днес от пълно разрушение, в резултат на влиянието на индустриалното замърсяване на въздуха в съвременна Атина. Тези процеси оказват въздействие не само върху мрамора, но и върху варовика, основната скала, влизаща в състава на това възвишение. През 2001- – 2006 г. са проведени основни укрепващи и реставрационни дейности на Акропола, като опит да се съхрани безценното културно наследство на древногръцката класика. От 1987 г. Акрополът се намира под закрилата на [[ЮНЕСКО]].

* Lambert Schneider, Christoph Höcker: ''Die Akropolis von Athen. Eine Kunst- und Kulturgeschichte''. Primus, Darmstadt 2001, ISBN 3-89678-410-2.

* Ulrike Muss, Charlotte Schubert: ''Die Akropolis von Athen''. Akademische Druck- und Verlags-Anstalt, Graz 1988, ISBN 3-201-01390-0.

*[http://www.ysma.gr/en/ The Acropolis Restoration Project]

*[http://whc.unesco.org/en/list/404 UNESCO World Heritage Centre — – Acropolis, Athens]

=== Видео ===

* [http://www.youtube.com/watch?v=Q6J-J7BnAUY Acropolis of Athens] from the old Greek TV show "Ελλάδος„Ελλάδος Περιήγησις..."“ (Greece Tours), 1998

* [http://www.youtube.com/watch?v=xP-FsX0QW88 Athens, Greece: Ancient Acropolis and Agora] by Rick Steves