Разлика между версии на „Анастас Янков“

допълнение по източника
(допълнение по източника)
Анастас Янков е роден в голямото будно българско [[костурско]] село [[Загоричани]], днес Василиада, [[Гърция]]. Брат е на българския общественик [[Яков Янков]]. Анастас Янков учи в родното си село, а по-късно в българско училище в [[Цариград]], което завършва с отличен успех през 1875 година. Вкаран е в затвор, но бяга в [[Одеса]].
 
Участва като доброволец в сръбската армия в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война (1876)]], в която е награден със сръбски орден и е повишен в чин младши унтерофицер след [[Битка при Гредетин|битката при Гредетин]]<ref name="DM">Михайлов, Димитър, „Полковник Анастас Янков Храбрият македонски войвода“, в. „Трета възраст“, бр. 30, 28.7 – 3.8.10 г., стр.10</ref>. През [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]] ена 18 април 1877 г. постъпва на военна служба<ref name="rumenin">Руменин, с. 133</ref> като доброволец в V дружина на [[Българско опълчение|Българското опълчение]]. Произведен е във военно звание унтерофицер. Сражава при [[Шипка (битка, август 1877)|Шипка]] и [[Шейново (битка)|Шейново]], където е ранен и получава за проявена храброст „Георгиевски кръст“.<ref>[http://www.kroraina.com/bugarash/macedonia/opalchenci.html Опълченци от Македония]</ref>
 
[[File:Anastas Yankov Portrait.jpg|мини|250п|Анастас Янков]]
След войната се установява в новосъздаденото Княжество България, в 1880 година завършва [[Национален военен университет|Военното училище]], на 30 август е произведен в чин [[подпоручик]], а на 9 септември 1885 г. в чин [[поручик]] и служи като поручик в IX Берковска дружина. Взима участие като офицер в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война (1885)]]. Бие се при Цариброд и Пирот, като за проявена храброст е удостоен с орден „[[За храброст]]“ IV степен. На 24 март 1886 г. е произведен в чин [[капитан]], на 2 август 1890 в чин [[майор]]. През 1896 година е произведен в чин [[подполковник]] и служи последователно като командир на [[Деветнадесети пехотен шуменски полк|19<sup>-и</sup> пехотен шуменски полк]], [[Двадесет и първи пехотен средногорски полк|21-и пехотен средногорски полк]], а накрая и като ротен командир в [[Добрич]]. По-късно същата година напуска военната си служба и влиза в редовете на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]]. Прави обиколка в Македония, за да събира сведения за готовността за вдигане на въстание там. Пътуването му е отразено във вестник „Балкански новини“: {{Цитат|Неговото пътешествие беше триумфално шествие по всички македонски центрове, българското население се стичаше на тълпи да види българския воин.<ref name="DM"></ref>}}
 
В 1899 година полковник Янков командва Стрелковото дружество във Варна, създадено със съдействието на офицери от [[Осми пехотен приморски полк]]. Създадени са 4 стрелкови чети, като до октомври 1901 година дружеството има 972 члена. То дава военна подготовка на членовете си в неделите и други празнични дни.<ref name="Повестница 35">{{cite book |title= Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония |last= Цанкова |first= Веселина |authorlink= |coauthors= |year= 2012 |publisher= Издателство МС ООД |location= Варна |isbn= 978-954-8493-26-0|pages= 35 |url= |accessdate=}}</ref>
 
По време на военната си кариера служи и в [[Министерството на войната]]. На 14 февруари 1901 г. е произведен в чин [[полковник]] и уволнен от служба.<ref name="rumenin" />
 
[[File:Anastas Yankov SMAC.jpg|мини|250п|Четата на Анастас Янков]]
 
Полковник Янков е женен за Мария Атанасова Попгеоргиева – Футекова, сестра на [[Райна Княгиня]], и е баща на дееца на [[Българска комунистическа партия|БКП]] [[Коста Янков]].
 
== Военни звания ==
* [[Унтерофицер]]
* [[Подпоручик]] (30 август 1880)
* [[Поручик]] (9 септември 1885)
* [[Капитан]] (24 март 1886)
* [[Майор]] (2 август 1890)
* [[Подполковник]] (1896)
* [[Полковник]] (14 февруари 1901)
 
== Източници ==
[[File:Alexandrov's monument in Kyustendil back.jpg|мини|250п|Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на полковник Янков (13-и в третата колона).]]
* Полковник Анастас Янков. „Моите възспоменания по македоно-одринския въпрос“, в: „От София до Костур“, Синева, София, 2003.
* {{cite book | last = Руменин | first = Румен | title = Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. | publisher = [[Военно издателство|Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“]] | location = София | year = 1996 | volume = 7 | page = 133}}
 
== Външни препратки ==