Разлика между версии на „Видеокарта“

115 байта изтрити ,  преди 4 години
редакция без резюме
м (Премахнати редакции на 178.169.165.70 (б.), към версия на Vodnokon4e)
Исторически видеокартата е била изработвана като допълнителна [[печатна платка|платка]] и се е свързвала с [[централен процесор|процесора]] чрез някои от [[слот (компютри)|слотовете]] на [[дънна платка|дънната платка]]. В по-съвременните компютри тя е във вид на отделен [[чип]] от дънната платка или пък е компонент на [[чипсет]]а или на процесора.
 
Съвременните видеокарти изпълняват много по-сложни функции от простото формиране на изображението – те имат вграден [[графичен процесор]], който може да извършва допълнителна обработка, снемайки по този начин натоварването от централния процесор. Например всички съвременни видеокарти на [[Nvidia]] и [[AMD]] извършват [[рендъринг]] на апаратно ниво.
 
Най-често видеокартата е изпълнена във вид на [[печатна платка]], която се поставя в [[Разширителна карта|слот за разширение]]- – универсален или специализиран ([[AGP]], [[PCI Express]]). Напоследък има тенденция видеокартата да е интегрирана с дънната платка, за да се подобри качеството и на работа и да се избегнат възможни проблеми, ако се окаже несъвместима с оригиналната дънна платка на компютъра.
 
== История ==
Един от първите графични адаптери за [[IBM PC]] е [[MDA (видеоадаптер)|MDA]] (Monochrome Display Adapter) от 1981 година. Той работи само в текстов режим ([[интерфейс с команден ред]]) като поддържа пет вида текст: нормален, ярък, инверсен, подчертан и мигащ. Възможност за предаване на цветова или графична информация няма, а цветът на буквите се определя от модела на мониторите (тогава монохромни).
 
[[Графичен потребителски интерфейс|Графичният потребителски интерфейс]], възприет в много [[Операционна система|операционни системи]] през 90-те, бележи нов етап в развитието на видеокартите. Появява се понятието „графичен ускорител“ (graphics accelerator). Това са видеокарти, които изпълняват някои графични функции на апаратно ниво. Към тези функции се отнасят: преместване на големи блокове изображения от един участък на екрана в друг (например, при преместване на прозорци), рисуване на линии, шрифтове, поддръжка на курсора и др. Графичният потребителски интерфейс е удобен, но неговото използване изисква от централния процесор немалки изчислителни ресурси, и на съвременните видеокарти се налага да облекчат неговата работа.
; [[Памет с произволен достъп#Видео RAM|Видео-памет]]
; RAMDAC и TMDS
* RAMDAC (ЦАП; RAMDAC – Random Access Memory Digital-to-Analog Converter)
{{основна|Цифрово-аналогов преобразувател}}
* TMDS (Transition-minimized differential signaling)
; Конектор
; Система за охлаждане
{{основна|Система за охлаждане на компютър}}
* [[AMD]]
* [[nVidia]]
* [[Intel]] (интегрирани карти)
Специализирани:
* [[Matrox]]
 
=== Други ===
* [[Acer Laboratories Inc.]]
* [[ASPEED Technology Inc.]]
* [[Avance Logic]]
 
== Източници ==
<references/>
 
== Външни препратки ==
* [http://itschool.bg/news/tag/%D1%80%D1%8A%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BEръководство+%D0%B7%D0%B0за+%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80избор+%D0%BD%D0%B0на+%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0видеокарта/ Ръководство за избор на видеокарта]
{{превод от|ru|Видеокарта|32147579}}
{{Компютърен хардуер}}