През нощта на 3 срещу 4 ноември Резервът и Летящият отряд се събират в село [[Грамада]] и потеглят към Кула под общото командване на капитан [[Георги Тодоров]]. Обхождайки през селата [[Пседерци]] и [[Полетковци]], на следващата сутрин те излизат на югоизток и юг от града и откриват огън в момента, в койтокогато сръбският авангард потегля към Видин. Сърбите се оттеглят в укрепленията, изградени около Кула още от турците по време на [[Сръбско-турска война (1876)|сръбско-турската война]] от 1876 година. Възползвайки се от изненадата, капитан Тодоров завзема едно от укрепленията, а командирът на Главния резерв капитан [[Ганчо Георгиев]] успява да заеме пътя за отстъпление на противника към Връшка чука. Отрядът му обаче, съставен предимно от необучени и слабо въоръжени опълченци, се разбягва още при първата контраатака на окопитилите се сърби. Самият Георгиев е обкръжен и пленен със стотина войници, след като и оставените в резерв опълченци дезертират. Това е знак и за Тодоров да нареди общо отстъпление на частите от Летящия отряд, което се извършва безредно под натиска на сръбската конница.<ref>{{Харв|История на Сръбско-българската война 1885 година|1925|loc=693-700}}; {{Харв|Ђорђевић|1908|loc=1298-1302}}</ref>
