Лебедово езеро: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Алтернативни финали: стил |
Хореография на Григорович |
||
Ред 21:
}}
'''„Лебедово езеро“''' ({{Lang-ru|„Лебединое озеро“}}) е балет в 4 действия по музика на [[Пьотр Илич Чайковски|Чайковски]], сценография на Владимир Бегичев и Василий Гелцер. Той е не само един от най-известните и обичани балети в света, но и най-често поставяният.<ref name="fm">[http://www.classicfm.com/composers/tchaikovsky/music/swan-lake/ Tchaikovsky - Swan Lake // www.classicfm.com]</ref>
== Сюжет ==
Ред 27:
* '''Одета''' – принцеса, омагьосана в лебед
* '''Зигфрид''' – принц
* '''фон Ротбарт''' – зъл магьосник
* '''Одилия''' – дъщеря на Ротбарт
* '''Бено''' - приятел на принца
* '''Кралицата''' - майка на Зифрид
* '''
* '''девойки лебеди'''
* гости, аристократи, селяни
Ред 77:
Балетът е създаден за Имперския руски балет в Москва по поръчка на директора му [[Владимир Бегичев]]. Въпреки че няма много документи, прието е, че Бегичев и първият солист [[Василий Гелцер]] са автори на либретото<ref name="ЧН">[http://en.tchaikovsky-research.net/pages/Swan_Lake „Лебедово езеро“ на сайта Tschaikovsky Research]</ref><ref name="cal"/>, като се вдъхновяват от приказката Der Geraubte Schleier („Откраднатият воал“) на [[Йохан Музеус]] и от руската народна приказка „Бялата патица“.<ref name="cal">[https://californiaballet.wordpress.com/2011/03/23/the-history-of-swan-lake/История на „Лебедово езеро“ на сайта на Калифорнийския балет]</ref> Балетът е поръчан за примата [[Лидия Гейтен]], която впоследствие се отказва от участие.<ref name="ЧН"/>
Това е първият балет на Чайковски. Въпреки че дотогава е смятал, че балетът няма дълъг живот, той е привлечен от значителния за времето си хонорар от 800 рубли.<ref name="болшой">[http://www.bolshoi.ru/performances/36/details/ Лебединое озеро. Балет - та же симфония // www.bolshoi.ru]</ref> Преди това музиката на постановките е подчинена на хореографията и изпълнява поддържаща роля. Чайковски е неудовлетворен и обръща баланса на силите като представя сложна композиция, която доминира над хореографията. Произведението е прието хладно – диригентът се оплаква от нейната сложност, а танцьорите, че е „невъзможна за танцуване“.<ref name="cal"/> Чайковски и хореографът [[Венцел Рейзингер]] не си сътрудничат и работата напредва бавно. Рейзингер дори се опитва (неуспешно) да даде определени части на други композитори.<ref name="cal"/>
Малко известен факт е, че шест години по-рано композиторът пише кратка творба, за да забавлява племенниците си. Творбата се казва „Езерото на лебедите“ и е представяна в семеен кръг. Предполага се, че лайтмотивът на Лебедово езеро е взет оттам.<ref name="cal"/>
Премиерата е на 20 февруари (4 март) 1877 г. на сцената на московския [[Болшой театър]]. Сценографи са Карл Валц (2 и 4 действие), Иван Шангин (1 д.) и Карл Гропиус (3 д.). Диригент е Степан Рябов. Балетът се е състоял от 4 действия, всяко с по една картина. В ролите: [[Полина Карпакова]] като Одета/Одилия, Станислав Гилерт – Зигфрид, Сергей Соколов – Ротбарт.<ref name="ЧН"/><ref name="БЭ">Лебединое озеро // Балет. Энциклопедия. – Москва, 1981, с. 299</ref> Злите езици говорят, че изборът на Карпакова се дължи не толкова на нейните умения, колкото на влиятелни врагове на примата Ана Собешчанская.<ref name="болшой"/>
Постановката на Рейзингер е приета много хладно и е свалена от сцена през 1882 г.<ref name="ЧН"/> след 41 представления.<ref name="cal"/> Рейзингер включва преклено много танци, които правят сюжетната линия непоследователна.<ref name="болшой"/> Самият Чайковски пише на своята приятелка Надежда фон Мек, че „Лебедово езеро“ е по-слаб от „[[Силвия (балет)|Силвия]]“ на [[Лео Делиб|Делиб]].<ref name="ЧН"/> През 1880 и 1882 г. балетмайсторът [[Йосиф Хансен]] възобновявава и частично преработва спектакъла. В ролята на Одета/Одилия са [[Лидия Гейтен]] и [[Елена Калмикова]], на Зигфрид – [[Алфред Бекефи]].<ref name="БЭ"/>.
Line 98 ⟶ 100:
Премиерата на преработения спектакъл е на 15 (27) януари 1895 г. в Мариинския театър. [[Либрето]]то е преработено от [[Мариус Петипа|Петипа]] и [[Модест Чайковски]], а партитурата – от [[Рикардо Дриго]].<ref name="БЭ"/> Петипа прави хореографията на първо и трето действие (без венецианския и унгарския танц) и апотеоза, а Лев Иванов – второ действие, унгарския и венецианския танц ([[чардаш]] и [[мазурка]]) от трето действие и четвърто действие.<ref name="Mar"/><ref name="WI"/> Всички репетиции се ръководят от Иванов, тъй като Петипа е болен.<ref name="Mar"/>
Версията на Петипа и Иванов остава в историята като основа за всички по-късни преработки, освен модернистичните. Най-плътно се следват „каноничната“ хореография на второ действие на Иванов и „черния“ pas d’action (нерядко преобразуван на [[па-дьо-дьо]] на Зигфрид и Одилия) на Петипа.<ref name="болшой"/> Хореографията на Иванов в т.нар. "бели" сцени (сцените с лебедите) се сред от най-високите образци на лиричност и чувственост в класическия балет. Движенията на ръцете и гърба пресъздават не само движенията на истинските птици, но и изразяват множество силни чувства като любов, страх,
Двойната роля на Одета/Одилия се приема за една от най-тежките в балетното изкуство, защото изисква не само физическа издържливост и технически умения (вкл. 32 [[фуете]]та в трето действие), но и художествено превъплъщаване в два напълно противоположни образа. Някои хореографи - като [[Агрипина Ваганова]] в Кировския балет и Александър Горски в Болшой през 20-те години на ХХ век, разделят ролята между две изпълнителки, което опростява психологическия образ и улеснява изпълнението.<ref name="болшой"/>
Тридесет и двете фуетета, които стават знакови за партията на Одета, са специално включени, за да покажат уменията на Леняни. Те са били нейният коронен номер - тя първа изпълнява този „невиждан трик“.<ref name="болшой"/> Част от публиката не приема тази комбинация за истинско изкуство и го сравняват с акробатика.
Пълната музика на балета е поставяна само веднъж – през сезон 1955/1956 на сцената на Дъражвния балет в [[Саратов]].<ref name="ЧН"/>
Line 136 ⟶ 140:
=== Хореография на Матю Борн ===
През 1995 г. английският хореограф Матю Борн поставя „Лебедово езеро“ в „Садлърс Уелс“ в Лондон почти изцяло в мъжки състав. Либретото е променено, а част от музиката реаранжирана. Главният герой е престолонаследник, чието желание за свобода и индивидуалност е представено чрез образа на лебеда. Борн, който не е балетен хореограф, иска да покаже физическата и агресивна страна на лебедите. Хореографията е вдъхновена от „Птиците“ на [[Алфред Хичкок|Хичкок]], а либретото от скандалите около кралското семейство и развода на принц Чарлз. <ref>Интервю с Матю Борн // https://www.theguardian.com/stage/2013/oct/14/how-we-made-matthew-bourne-swan-lake</ref>
=== Хореография на Григорович ===
През 1969 г. по повод турне във Великобритания Болшой театър започва нова преработка. Юрий Григорович поставя нова хореографията, като оставя най-доброто от Петипа и изчиства второ действие от всички "наслоявания" след Иванов. Персонажът на Ротбарт е усъвършенстван в Злия магьосник, за когото се създават и танцови партии (дотогава героят се изразява чрез [[пантомима]]). Така той не само се превръща в главен персонаж, но и завършва втората - „черна“, двойка. Философските нотки на продукцията се допълват и от декорите - контурът на замъка е замъглен, езерото е обгърнато в мъгла.<ref name="болшой"/>
Основният проблем за версията на Григорович се оказва последната картина, в която грандиозната буря унищожава пристана на лебедите. Одета умира, Злият магьосник тържествува. Този апокалиптичен финал не е приет от министъра на културата Екатерина Фурцева. След нейната намеса за Великобритания заминава версията на Бурмейстер. Григорович е принуден да преработи наново балета с щастлив финал, саркастично наречен „апотеоз във фа мажор“.<ref name="болшой"/>
Григорович успява да възкреси първоначаната си хореография през 2001 г. Болшой балет днес танцува именно тази преработка.<ref name="болшой"/>
=== В България ===
| |||