Разград (област): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BULGARIA24 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 13:
| карта2 = Razgrad Oblast map.png
}}
[[Файл:Защитени природни обекти в Разградска област.png|мини|448x448пкс|Защитени територии в област Разград]]
[[Картинка:Bulgaria Razgrad Province relief location map.jpg|мини|230п|Релефна карта]]
 
'''Област Разград''' е една от 28-те [[области на България]]. Съседни на областта са: [[област Силистра]] на североизток, [[област Русе]] на запад-северозапад, [[област Търговище]] на юг-югозапад и на изток се намира [[област Шумен]]. Общата площ на областта е 2637 km² при население 128 871 души (по експресни данни от преоброяване 2011)<ref>http://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=36&sp2=37&SSPP2=39</ref>. [[Пощенски код|Пощенските кодове]] на населените места в област Разград са от 7200 (за град Разград) до 7499. [[МПС-код]]ът за област Разград е ''PP''.
 
== География ==
Областта е разположена в Дунавската хълмиста равнина ([[Лудогорие]]) и е бедна откъм водни ресурси. Единствената по-голяма река е [[Бели Лом (река)|Бели Лом]]. Средногодишното ниво на валежите е 565 – 786 l/m². Усреднените годишни температури са 11 – 12 °C.
 
== Растителен свят ==
По метода на горско-растителното райониране на България , районът на община Разград попада в пояса на дъбовете и черния бор и в равнино - хълмистия дъбов подпояс от 0,0 м до 300,0 м надморска височина - Дунавски район. Типовото месторастене се определя в равнино-хълмистия подпояс, в района на умерено-континенталния климат. Съгласно флористичното делене на страната общината попада в Крайдунавския фитогеографски район. Растителен свят. Растителната покривка във района се е формирала под влиянието на континенталния климат. Пресеченият релеф и голямото разнообразие от топлинни, хидрографски и почвени условия са създали подходящи условия за развитие на повече от 600 растителни вида. Високата степен на биоразнообразие е следствие на разнообразието на местообитанията. В района на общината най-голямо е участието на дървесно-храстовите съобщества - 50 вида дървета, храсти и увивни растения, като 30 от тях са основни. Средната възраст на дървостоя е 60 години, а пълнотата на насажденията е 08. Срещат се индивиди с възраст над 100 години. По окрайнините растат шипка (Rosa canina), трънка (Prunus spinosus) и др. Увивни: повет (Clemathis vitalba), бръшлян (Hedera helix), див хмел (Humulus iupulus), брей (Tamus communis), както и червено куче грозде (Solanun dulcamara). В горите са добре изразени дървесен и храстов етаж. В тревния етаж (едно-, дву- и многогодишни) се наброяват към 500 вида. Особен интерес във връзка с флористичното богатство на района представляват степните заселници и петрофилни видове по скалните венци заемащи широк понякога само няколко метра периметър. От папратовидните се намират: волски език (Scolopendrium vulgaris), страшниче (Asplenium trichomanes), скално изтравниче (А. rutamuraria). Храсти, освен като естествена съставна част на горите, се срещат и във вид на чисти асоциации по скалите - характерен елемент на цялостната флора, варовико-, топло- и сухолюбива, с водещ вид келявия габър (Carpinus orientalis). От гледна точка на геоботаниката, това съобщество се именува Carpinetyum orientalis. Тук се срещат още: драка (Paliurus aculeatus), люляк (Syringa vulgaris), смрадлика (Cotynus coggygria) , махалебка (Prunus mahaleb), мъждрян (Fraxinus ornus), мехурник (Colutea arborescens). Това храстово съобщество заема участъците по външните и вътрешни склонове на завоите и освен декоративна има и почвозадържаща функция. На много места са извършени изкуствени залесявания с акация (Robinia pseudoacacia).
 
== Животински свят ==
Фаунистичното богатство също е много голямо.
 
От пеперудите се срещат лястовича опашка (Papilla podalirius), полумесец (P.machaon), голямо нощно пауново око (Saturnia pyri), малък черен аполон (Parnassius mnemosyne).
 
От земноводните до сега са установени: дъждовник - Salamandra salarnandra; червенокоремна бумка - Bombina Bombina обикновена чесновица - Pelobates fuscus; голяма крастава жаба - Bufo bufo; жаба дървесница -Hyla arborea; голяма водна жаба - Rana ridibunda;зелена водна жаба - R. klepton esculenta.
 
Срещаните влечуги са блатна костенурка - Emys orbicularis; шипоопашата костенурка - Tesrudo hermanni; шипобедрена костенурка – T. Graeca; стенен гущер -Podarcis murali; кримски гущер -P.Taurica; горски гущер - Lacerta praticola; зелен гущер - L. Viridis; ливаден гущер - L. Agilis; жълтокоремен смок - Coluber jugularis; смок мишкар - Elaphe longissima; обикновена водна змия - Natrix natrix; сива водна змия - N. Tessellat; пепелянка - Vipera ammodyles.
 
Птици. Заедно с естествените гори, орнитофауната е най-голямото богатство на региона . Интерес представляват скалообитаващите: скален орел - Aquila chrysaetos; орел змияр - Circaetus gallicus; белоопашат мишелов - Buleo rufinus; обикновена ветрушка - Falco tinnunculus; степна ветрушка -Falco naumanni; ръждив ангъч - Tadorna ferginea; скален гълъб - Columba livia. В горите гнездят: малък креслив орел - Aquila pomarina; осояд - Pernis apivorus; горската улулица - Srix aluco; черният кълвач - Dryocopus martins; бело гръб кълвач - Picoides leucotos; голям пъстър кълвач - Picoides major; среден пъстър кълвач - Picoides medius; малък пъстър кълвач - Picoides minor; сирийски пъстър кълвач - Picoides syriacus; сив кълвач - Picus canus; зелен кълвач - Picus viridis; чухал - Otus scops; горската ушата сова - Asio otus. Водните площи привличат значителен брой водолюбиви птици гмурци, различни чапли, водобегачи и др.
 
От бозайниците се срещат всички присъщи за Лудогорието видове: балгороден елен - Cervits elephu; сърна - Carpeolus carpeolus; дива свиня - Sus crofa; заек - Lepus europaeus; вълк - Canus lupus; лисица - Vulpes vulpes; чакал - Cenis aureus; дива котка - Felis silveslris; язовец - Meles meles; черен пор - Mustela pitorius; пъстър пор -Voriela peregusna; невестулка - Mustela nivalis и др. Най-многочислената група сред тях са гризачите. Следват прилепите. Хищниците са третата 
 
== Списък на защитените територии в област Разград ==
* Природна забележителност "Големият Юг" – град Разград;
* Защитена местност "Находище на пролетно ботурче" – село Осенец;
* Природна забележителност Поречието на река "Топчийско дере" – село Побит камък; село Топчии;
* Природна забележителност "Топчийско дере" – село Топчии.
* Защитени зони по директивите за птиците.
* с. Дянково, с. Побит камък, с. Топчии, с. Черковна, с. Ясеновец
 
== Списък на населените места в област Разград ==