EDVAC: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
[[File:Edvac.jpg|thumb|275px|Компютърът EDVAC, инсталиран в сграда 328 на Ballistic Research Laboratory, [[Мериленд]]]]
 
'''EDVAC''' ({{lang-en|'''''E'''lectronic '''D'''iscrete '''V'''ariable '''A'''utomatic '''C'''omputer''}}) е един от първите електронни компютри, наследник на [[ENIAC]]. За разлика от ENIAC при него се използва [[двоична система]] и [[Компютър със запаметена програма|запаметена програма]].
 
Проектът е предложен от създателите на ENIAC [[Джон Мокли|Джон Моукли]] и Джон Преспър Екерт през август 1944. Договор за създаването на компютъра с първоначален бюджет от 100 000 долара е подписан през април 1946, а окончателно готовата машина е доставена в Балистичната Изследователска Лаборатория ({{lang-en|Ballistics Research Laboratory}}) през август 1949. Консултант по проекта е [[Джон фон Нойман]].
 
<!-- Functionally, EDVAC was a binary [[serial computer]] with automatic addition, subtraction, multiplication, programmed division and automatic checking with an [[Delay line memory|ultrasonic serial memory]]<ref name="Wilkes"/> capacity of 1,000 44-bit [[Word (data type)|word]]s. EDVAC's average addition time was 864 [[microsecond]]s and its average multiplication time was 2,900 microseconds.
 
By 1960 EDVAC was running over 20 hours a day with error-free run time averaging eight hours. EDVAC ran until 1961 when it was replaced by [[BRLESC]]. During its operational life it proved to be reliable and productive for its time. -->
<!-- горното трябва да се стикова с долното -->
<!-- копирам пасаж от [[Джон Атанасов]] -->
EDVAC е с последователна архитектура (за да повишат надеждността, фон Нойман, Моукли и Екерт решават EDVAC да бъде последователен), двоична бройна система и йерархия на паметта. Йерархията на паметта на EDVAC има три нива в зависимост от времето на достъп – бавна памет, бърза памет и входно-изходни регистри в процесора. Бавната памет използва магнитен барабан, бързата памет използва регенеративен барабан. Магнитният барабан е разработен от Екерт и Херман Лукоф и се използва за запис на програма, който се изпълнява от записващо-изтриващо устройство (inscriber-outscriber) извън EDVAC. Регенеративният барабан съдържа 128 живачни акустични закъснителни линии. На всеки сигнал се генерира акустична вълна т.е. носител на информацията е акустична вълна, която се разпространява в живачната среда. Всяка закъснителна линия може да съдържа информация за 384 бита, организирани в 8 [[Машинна дума|думи]] по 48 бита. Достъпът до думите е последователен. Регенеративният барабан съдържа 1024 думи (128 закъснителни линии по 8 думи). Всяка дума се избира с 10-битов адрес т.е. в EDVAC се използва адресно пространство. Последователният достъп позволява адресът да се генерира от брояч. Процесорът е последователен и се състои от две аритметимни устройства, които работят в паралел и изпълняват едни и същи операции. Двете аритметични устройства се сравняват в 5 точки от изпълнението на операциите с цел откриване на грешки. EDVAC използва около 3600 лампи.<ref name = "EDVAC">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015002095639;view=1up;seq=35 | заглавие=Research Division Report 50 – 9, „A Functional description of the EDVAC“, Contract W36-034-ORD-7593 v.1- – 2. |достъп_дата = 22 юни 2017|фамилно_име= |първо_име= |дата= 1949|труд= |издател=Moore School of Electrical Engineering. |език=en |цитат= }}</ref>
 
== Роля в развитието на компютрите ==
 
[[Джон фон Нойман]], консултант на Мурската школа по отношение на EDVAC, участва в срещите за разработване на идеята за запаметена програма и написва непълна поредица от записки ''First Draft of a Report on the EDVAC''.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20110503181603/http://systemcomputing.org/turing%20award/Maurice_1967/TheFirstDraft.pdf| заглавие= First Draft of a Report on the EDVAC|достъп_дата = 14 ноември 2017|фамилно_име= von Neumann|първо_име= John|дата= |труд= |издател= |език=en |цитат= }}</ref>. Те са предназначени за използване като вътрешен меморандум и описват, развиват и формулират на формален и логичен език идеите, развили се по време на срещите. Въпреки това документът заема важно място в последвалото развитие на компютрите. Херман Голдстайн, администратор и отговорник по сигурността на ENIAC, го разпространява из правителствени и образователни учреждения, предизвиквайки интерес към създаването на ново поколение електронни изчислителни машини. Сред тях са Electronic Delay Storage Automatic Calculator (EDSAC) в [[Кеймбриджкия университет]], Англия и SEAC в [[Американски национален институт за стандарти и технологии|Американския институт по стандартизация]].