Щит (село): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-Турско робство +османско владичество) |
|||
Ред 10:
| площ = 26,051
}}
'''Щит''' (до 1934г. ''Скутари'') е [[село]] в [[Южна България]] в [[община Свиленград]], [[област Хасково]]. Тук е стояла нееднократно споменаваната в летописите [[крепост]] ''Скутарион'' (Σκουταριον) чйито скромни останки личат на хълма източно започващ непосредствено от селото.<ref>[https://chitanka.info/text/30003/9 Иван Божилов, Васил Гюзелев, История на България в три тома, Том І - История на средновековна България VII-XIV век]</ref>
== География ==
Селото е само на 350 м западно от границата ни с [[Турция]], защигено днес от новоизградената контра-мигрантска, ветеринарно-санитарна и анти-контрабандистка ограда т.н. „препятстнащо съоръжение“ минаваща по самата българска страна на границата.
== История ==
Районът тук е заселен от дълбока сревност. В античността това е централната част на [[Одриско царство|Одриското царство]] на [[Траки|траките]]. Първите следи от поселение на днешната територия на селото засега не са открити поради липса на системни археологически проучвания. В късната античност и средновековието това е [[крепост]]та ''Скутарион'' (Σκουταριον) превзета от
С падането под [[османско владичество]] името е преиначено на ''Юскюдар'', ''Искидер''. Към 1675 година Юскюдар е център на [[нахия]], [[вакъф]] на покойния Синан паша – зет на султан [[Баязид II]]. По това време местните [[българи]], жители на Юскюдар и околните села, се разбягват на север и на юг, поради което е издадена султанска заповед до [[кадия|кадиите]] в [[Стара Загора]], [[Нова Загора]] и [[Одрин]] бегълците да бъдат издирени и върнати.<ref>Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Бежанци на родна земя, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 409.</ref>
Ред 22:
След [[Освобождение на България|Освобождението]], 1878 г., селото остава в границите на [[Османска империя|Османската империя]]. В него живеят предимно [[гърци]] или гърцизирани българи – [[парапанковци]]<ref>Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 281.</ref>, които го наричат ''Скутари''. След победата в Балканската война от 1912 – 1913 г. регионът освободен от турска власт и отново е част на българската държавна територия. През 1923 г. голямата изселническа вълна принуждава гърците да напуснат Скутари и на тяхно място се заселват [[българи]]. След като гърците напускат селото, в Гърция те се заселват в село [[Къспикеси]], което е прекръстено на Скутари.<ref>[http://dim-skout.ser.sch.gr/ligalogia.htm Δημοτικό Σχολείο Σκουτάρεως Σερρών]</ref>
В 1934 година името на Скутари е преведено като '''Щит'''.<ref>Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.</ref>
== Религии ==
*
<!-- == Обществени институции == -->== Забележителности ==
'''''Църквата „Света Богородица“''''' е построена през [[1792]] г. Дълго време е била отворена за вярващите. След [[9 септември]] [[1944]] църквата бива изоставена и чак след 2000 г. е реставрирана и отворена отново.▼
▲Част от древна крепостна стена. Наоколо още могат да се намерят корозирали остриета от стрели и копия. Хълмът, известен под името „Бирго“, има особено свойство – когато подскочиш, се чува звук като при кух съд. Легендата твърди, че отдолу имало скривалище и може би има заровено имане. Друга легенда твърди, че отдолу има прокопани тунели от военните, но няма нищо доказано ...все още. Под хълма личат руините на стари римски бани.
▲Църквата „Света Богородица“ е построена през 1792 г. Дълго време е била отворена за вярващите. След [[9 септември]] [[1944]] църквата бива изоставена и чак след 2000 г. е реставрирана и отворена отново.
== Редовни събития ==
| |||