Юстинианова чума: Разлика между версии

'''Юстиниановата чума''' е първата зафиксирана в историята [[чумна пандемия]]. Засяга основно населението на [[Източната Римска империя]] по времето на управлението на византийския император [[Юстиниан I]] и се проявява на малки вълни през следващите две столетия ([[541]] – [[750]]).

Юстиниановата чума бележи своеобразния край на [[Класическа демография|класическия демографски]] прираст като цяло на населението. Предполага се, че огнището на чумата от [[540]]- – [[541]] г. се появява в [[Етиопия]] или [[Египет]]<ref name="fenomen">[http://www.inauka.ru/medicine/article76098.html Феномен микробной унификации человечества]</ref> и по търговските канали през [[Средиземно море]] чумната [[бактерия]] ''Yersinia pestis'' пристига в [[Константинопол]], откъдето се разпространява на север, юг и изток и към съседните страни на запад. До края на [[654]] г. [[епидемия]]та преминава през [[Северна Африка]], [[Европа]], [[Централна Азия|Централна]] и [[Южна Азия]] и [[Арабски полуостров|Арабия]], но не засяга източноазиатските страни.

Според изчисления на съвременната [[средновековна демография]], жертвите на чумата достигат в [[Ориент]]а и [[Северна Африка]] около 100 милиона души (и близо 40% от населението на Константинопол), а в Европа умират 25 милиона души. В ирландски източници пандемията е отбелязана като ''crom conaill'' ([[549]]— – [[550]] г.)