Петнадесет тивериополски мъченици: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 19:
== Биография ==
Тивериополските мъченици са епископите Тимотей и Теодор, който участва в [[Първи вселенски събор|Първия вселенски събор]] в 325 година - и двамата избягали от [[Никея]], свещениците Петър, Йоан, Сергий, Теодор и Никифор, дяконите Василий и Тома, монасите Йеротей, Данаил, Харитон, Сократ, Комасий и Евсевий. Екзекутирани си
След екзекуцията им, петнадесетте мъченици са погребани от местните християни в каменни саркофази, на които изписват имената им. По-късно античният [[Тивериопол]] (днес [[Струмица]]), където се намирали гробниците е разрушен от аварските нашествия, а споменът за гробовете на мъчениците остава в местните предания. След [[Покръстване на България|покръстването на България]] в 864 година княз [[Борис I]] нарежда на комита Тарадин, който управлява тези земи, да издири мощите на петнадесетте тивериополски мъченици. По първоначален план е трябвало мощите да се положат в строящия се по това време катедрален храм на река [[Брегалница]], но тъй като местното население се оплакало, че им отнемат духовното наследство, се стига до компромис да се отнесат само мощите на трима светци, Тимотей, Комасий и Евсевий, а другите да останат в Струмица. Мощите на другите светци са пренесени в новия храм по времето на цар [[Симеон I]]. По данни на [[Теофилакт Охридски]] от началото на XII век, за мъчениците е съчинена прослава, а богослужението е проведено на български език, по време на което свещениците са ученици на [[Климент Охридски]].<ref name="Православието"/>
| |||