Петнадесет тивериополски мъченици
Петнадесетте тивериополски мъченици (на гръцки: Άγιοι πεντεκαίδεκα Μάρτυρες) са раннохристиянски мъченици, почитани като светци от Православната църква.[1]
Петнадесет тивериополски мъченици | |
свещеномъченици | |
---|---|
Родени | |
Починали | 362 г. |
Почитани в | Източноправославна църква |
Главно светилище | „Свети Петнадесет тивериополски мъченици“, Струмица |
Празник | 28 ноември |
Покровителство | Струмица, Кукуш |
Биография редактиране
Тивериополските мъченици са епископите Тимотей Тивериополски и Теодор Никейски, който участва в Първия вселенски събор в 325 година – и двамата избягали от Никея, свещениците Петър, Йоан, Сергий, Теодор и Никифор, дяконите Василий и Тома, монасите Йеротей, Данаил, Харитон, Сократ, Комасий и Евсевий. Екзекутирани си на 28 ноември 362 година по време на гоненията срещу християните, проведени от император Юлиан Апостат.[1] Тъй като поради възрастта си Тимотей умира бързо е заменен от мирянина Етимасий.
След екзекуцията им, петнадесетте мъченици са погребани от местните християни в каменни саркофази, на които изписват имената им. По-късно античният Тивериопол (днес Струмица), където се намирали гробниците е разрушен от аварските нашествия, а споменът за гробовете на мъчениците остава в местните предания. След покръстването на България в 864 година княз Борис I нарежда на комита Тарадин, който управлява тези земи, да издири мощите на петнадесетте тивериополски мъченици. По първоначален план е трябвало мощите да се положат в строящия се по това време катедрален храм на река Брегалница, но тъй като местното население се оплакало, че им отнемат духовното наследство, се стига до компромис да се отнесат само мощите на трима светци, Тимотей, Комасий и Евсевий, а другите да останат в Струмица. Мощите на другите светци са пренесени в новия храм по времето на цар Симеон I. По данни на Теофилакт Охридски от началото на XII век, за мъчениците е съчинена прослава, а богослужението е проведено на български език, по време на което свещениците са ученици на Климент Охридски.[1]
По време на османското нашествие църквата на Брегалница е разрушена и мощите отново се изгубват. В Струмица остава да се пази единствено ръката на Петър, но по време на Балканските войни в 1913 година е отнесена от гърци в Кукуш. В Струмица остава споменът за мъчениците, чиято памет се тачи от местните българи на мястото, на което според преданието някога са убити.[1] На същото място е изграден съвременен храм, който е наследник на няколко по-стари храма.[2]
Име | Име | Занимание | От |
---|---|---|---|
Теодор | Θεόδωρος | никейски епископ | |
Тимотей | Τιμόθεος | тивериополски епископ | Никея |
Теодор | Θεόδωρος | свещеник | Тивериопол |
Никифор | Νικηφόρος | свещеник | Тивериопол |
Йоан | Ιωάννης | свещеник | Тивериопол |
Петър | Πέτρος | свещеник | Тивериопол |
Сергий | Σέργιος | свещеник | Тивериопол |
Тома | Θωμάς | дякон | Тивериопол |
Василий | Βασίλειος | дякон | Тивериопол |
Комасий | Κομάσιος | монах | Никея |
Евсевий | Ευσέβιος | монах | Никея |
Даниил | Δανιήλ | монах | Тивериопол |
Сократ | Σωκράτης | монах | Тивериопол |
Харитон | Χαρίτων | монах | Тивериопол |
Йеротей | Ιερόθεος | монах | Тивериопол |
Етимасий | Ετιμάσιος | мирянин | Тивериопол |
Бележки редактиране
- ↑ а б в г Св. петнадесет Тивериополски (Струмишки) свещеномъченици // Православието.com. Посетен на 23 ноември 2017.
- ↑ Црквата „Св. Петнаесет Тиверополски свештономаченици“ // Национална установа Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј – Струмица. Архивиран от оригинала на 2021-04-19. Посетен на 4 февруари 2019.