Институт за исторически изследвания: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Disambiguated: Димитър КосевДимитър Косев (историк); форматиране: 3x тире-числа, кавички, нов ред (ползвайки Advisor)
+ шаблон
Ред 1:
{{Организация
'''Институт за исторически изследвания''' при [[БАН|Българската академия на науките]]
| име = Институт за исторически изследвания
| снимка =
| седалище = [[София]]
| ръководител = Даниел Вачков
| основана = [[1947]]
| сайт = {{URL|ihist.bas.bg}}
| общомедия =
}}
 
'''ИнститутИнститутът за исторически изследвания''' прие научен институт в [[БАН|Българската академия на науките]] .
 
== История ==
Съвременният ИнститутИнститутът за исторически изследвания води началото си от създадената на 27 март 1938 година към Историко-филологическия клон на БАН Комисия за издаване изворите на българската история, в която влизат членовете на академията [[Гаврил Кацаров]], [[Петър Мутафчиев]] и [[Петър Ников]]. Основна задача на комисията е да събира и обнародва изворите за средновековната българска история. След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 година тя става място на работа на подозрителни за режима специалисти в изворите, като [[Веселин Бешевлиев]] и [[Иван Дуйчев]].<ref name="еленков">{{cite | фамилия-част = Еленков | име-част = Иван | автор-част-препратка = Иван Еленков | заглавие-част = Историческата наука в България през епохата на комунизма: институционална организация и функции | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 620 – 622}}</ref>
 
Съгласно Закона за Българската академия на науките от 11 февруари 1947 г. Академията е реорганизирана в структурно отношение по [[СССР|съветски]] образец и се основават множество изследователски институти. По решение на Управителния съвет от 6 март 1947 г. при Историко-филологическия клон на Академията се създава '''Институт за българска история''', в чийто състав продължава да работи „Комисия за събиране и издаване на изворите на българската история". Замисълът е той да се фокусира върху работата с източници и в тази връзка за негов ръководител на 16 май 1947 г. е избран акад. [[Иван Снегаров]].<ref name="еленков"/> От октомври 1947 г. неговият състав наброява едва 5 души. Първоначалната структура на института включва „Комисия за нова българска история", „Османската секция", която събира и публикува „Турски извори за българската история", „Средновековната секция" която съсредоточава върху старогръцките, византийските и латинските извори (бъдещите поредици Гръцки извори за българската история и Латински извори за българската история), както и „Секция по обща история".
Line 15 ⟶ 25:
 
== Издания ==
От 1953 г. научно-теоретичен орган на Института е сп. „Исторически преглед"преглед“, а в неговите „Известия"„Известия“ се публикуват по-обемисти трудове. От 1972 г. Институтът популяризира дейността си в чужбина чрез списание „Bulgarian Historical Review"Review“. Издания на Института са също поредиците „Etudes Historiques"Historiques“, „Byzantinobulgarica"„Byzantinobulgarica“, „Помощни исторически науки"науки“, както и започналата да излиза през 1981 г. многотомна „История на България“.
 
== Източници ==
<references />
 
== Външни препратки ==
* [http://www.ihist.bas.bg/nachalo_obshta.htm Официален сайт]
* Георги Марков, [http://www.ihist.bas.bg/nachalo_istorija.htm Половин век Институт по история при БАН], Георги Марков]1999
 
{{Институти на БАН}}