Уикипедия

Германска революция (1848 – 1849): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 24:
Най-късно от 1848 г. буржоазията, в тесни линии дребните собственици, става икономически господстваща [[Социална класа|класа]] в [[Централна Европа]]. Още от [[Френска революция|Френската революция]] 1789 този възход е следван от политически и социални войни.
 
Революцията от 1848/1849 създава политическата култура и [[Плурализъм|плурализтично]] политическо разбирателство в повечето страни от Централна Европа, дългосрочни и продължителни в епохата на [[Модернизъм|Модернизма]]. Както във [[Германия|Федерална република Германия]], чиято конституция е подписана 1849 във църквата ''Свети Паул'', това става и в [[Австрия]], [[Франция]], [[Италия]], [[Унгария]], [[Полша]], [[Дания]] и [[Чехословакия]]. Със събитията от 1848/1849 е положен победоносният ход на гражданската демокрация, която с бавни стъпки по-късно променя исторически, политически и социално почти цяла [[Европа]].
 
Мартенската революция дава международно основната идея за един идеален импулс на развитие, през XX век прераснал в [[Европейски съюз]] (ЕС). С тази цел италианският революционер Джузепе Мацини, националист и идеолог, основава движението „Млада Италия“ и усилено пропагандира революционните идеи. Той поставя тази [[Утопия]] срещу авторитетните държави в Европа, което е и един от главните политически и социални стремежи на ЕС. Идеите на Мацини бързо са възприети от много идеалистически настроени немци, сред които [[Карл Барт]], в тайните общества на „Млада„[[Млада Германия“Германия]]“. Към създадената от Мацини „Млада Италия“ се включват създадената от полски емигранти „Млада Полша“ и „Млада Германия“. В швейцарския [[Берн]] през 1834 те създава международната тайна организация „[[Млада Европа]]“. От нея се зараждат и идеите за събуждане на нацията и по-специално Мартенската революция.
 
== Предистория и причини за революцията ==
Ред 48:
Един от най-изявените застъпници на политическата реставрация е австрийският [[дипломат]] и държавен [[Списък на федералните канцлери на Австрия|канцлер]] [[Клеменс фон Метерних]]. Политиката на реставрация е призната от повечето европейски страни по време на Виенския конгрес на 9 юни 1815, непосредствено преди окончателната загуба на [[Наполеон Бонапарт]] в [[Битка при Ватерлоо|битката при Ватерлоо]]. Целта им е вътрешнополитически и междудържавно да възстановят строгия режим в Европа, както правят преди [[Френската революция]] 1789. Това означава надмощие за аристокрацията и възстановяване на привилегиите им. Също така новото подреждане на Европа според Наполеон, което в лицето на [[Code Civil]] установява граждански права, трябвало да бъде отменено.
[[Картинка:Hambacher Fest 1832.jpg|thumb|left|Хамбахски празник: Походът към хамбахския дворец]]
Вътрешнополитически, чрез либерални реформи или национални споразумения, реставрационните изисквания са заглушени, цензурата е засилена и свободата на пресата силно ограничена. Литератулните творби на Млада„Млада ГерманияГермания“, съставени от млади революционери-писатели, са цензурирани или забранени. Също и други критични към обществото или [[Национализъм|националистически]] [[поет]]и са ограничени от цензурата, някои попадат в изгнание, най-вече във [[Франция]] и [[Швейцария]]. Някои от тях са [[Хайнрих Хайне]], [[Георг Хервег]], [[Георг Бюхнер]] и [[Хофман фон Фалерслебен]].
 
Студентските корпорации по това време са главните стълбове за национално обединение и демократични граждански права. През октомври 1817 правят голяма демонстрация по повод управлението и стремително се застъпват за всенародно въстание. Стига се до едно открито [[изгаряне на книги]], като много от демонстраторите изгарят творби на така наречените не немскиненемски автори.
 
[[Хайнрих Хайне]], силно демократически настроен, произнася прочутите думи: ''Това бе само прелюдия; там, където човек изгаря книги, накрая човек изгаря и хора''. [[Юлска революция|Юлската революция]] от 1830 във Франция създава подем на либерализма в Германия и в цяла Европа. Така в различни германски княжества още през 1830 се стига до регионално ограничени въстания, например в [[Брауншвайг]], [[Хесен]], [[Кралство Саксония]] и [[Хановер]], което частично повлиява и на конституцията им.
 
[[Картинка:FRA Wachensturm 1833.jpg|thumb|''Франкфуртското пробуждане'', тогаващна медна гравюра от Франсоа Георгин]]
Също и в италианските републики, както и в полските провинции на Авсртия, Прусия и Русия (Полско царство) през 1830 има въстания, с цел национално-държавна [[автономия]]. В [[Обединено кралство Нидерландия]] Белгийската революция цели отделяне на южните провинции и създаване на белгийска държава като [[парламентарна монархия]].
Line 83 ⟶ 84:
* 27 май 1832: На Хамбахския празник са подновени исканията за обединена Германия и демократически права.
* 3 април 1833: При Франкфуртското пробуждане се прави първи опит за общогермански революционен бунт.
* 1834: В [[Берн]] се събират създадените от депутати-изгнаници тайни съюзи Млада„Млада ИталияИталия“, Млада„Млада ГерманияГермания“ и Млада„Млада ПолшаПолша“. Инициатива на италиански революционери с цел муждународен таен съюз Млада„Млада ЕвропаЕвропа“.
* 1837: Протестиращата Гьотигенската седморка (една група именити университетски професори, сред които и [[Братя Грим|братята Грим]]) срещу анулирането нона конституцията на кралство[[Кралство Хановер]], намира съратници в целия Германски съюз.
* юни 1844: В един регион на [[Силезия]] тъкачните работници надигат недоволно глави, вследствие на социалните нужди.
* 12 септември 1847: При Офенбургското събрание, организирано от радикал-демократическите политици, съгласно исканията на народа, са очертани желаните основните човешки права.
* 10 октомври 1847: При Хепенхаймската конференция е формулирана политическата програма на либералите.
Line 100 ⟶ 101:
* 5 март: Състои се Хаиделбергското събрание.
* 6 март: Начало на Мартенската революция в Прусия с първи бунтове в [[Берлин]].
* 13 март: Начало на Мартенската революция във [[Виена]] с нахлуването в сградата на парламента; [[Клеменс фон Метерних]] си подава оставката и емигрира в Англия.
* 17 март: [[Милано]] обявява независимостта на [[Ломбардия]] от Австрия и присъединяването ѝ към кралство [[Сардиния]].
* 18 март: В [[Берлин]] се стига до въоръжени сблъсъци между протестиращите граждани и военните. Истинското развитие на конфликта исторически не е известно. Стига се до улични и барикадни битки, довели до стотици убити, според данните: 303 души, от които 11 жени и 4 деца <ref>(Siemann 1985, S. 68f.)</ref>.
* 20 март: Баварският крал [[ЛудвихЛудвиг I]] си подава оставката в полза на сина си [[Максимилиан II Йозеф (Бавария)|Максимилиан II]]. вследствие на размириците мв [[Мюнхен]] и други градове в [[Бавария]].
* 23 март: [[Венеция]] обявява независимостта си от Австрия и се обявява за република.
* Началото на април: Начало на първата Пруско-датска война вследствие на националногерманските въстания в [[ШлесвихШлезвиг]] и [[Холщайн]]. Дания претендира ШлесвихШлезвиг да е датска провинция.
* 12 април до 20 април: Хекерското въстание в [[Баден (историческа област)|Баден]] е потушено на 20 април при Кандерн, в [[Шварцвалд]]. Фридрих Хекер, главният деец, отива в изгнание.
* април–май: Въстание на познанските поляци против пруското господство под водачеството на Лудвиг Мирославски.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Германска_революция_(1848_–_1849)“.