Разлика между версии на „Сигизмунд Люксембургски“

м
м
Разочарованието на изток не спира Сигизмунд. Загубата при Никопол му печели противници в Унгария, но той се възползва от нея – след последвалото поражение на [[Моравско княжество|сръбското деспотство]] [[Битка на Косово поле|на Косово поле]] Сигизмунд се самообявява в документите за крал и закрилник на сръбските християни. Освен това той насочва усилията си към нестабилните Люксембург, бохемска и германска монархия, управлявани от брат му Венцел. Венцел I е детрониран като германски крал, но съумява да запази бохемската корона въпреки чешката съпротива, която дори го въдворява в затвор за деветнадесет месеца. Сигизмунд измъква брат си от затвора и дава първата си заявка за бохемската корона.
 
Срещу противниците си в Унгария той използва военната и финансова мощ на [[Никола II Горянски]] и [[Херман отII Целье(Цили)|Херман II фон Цили]]. С тяхна помощ Сигизмунд подчинява Босна, а през 1408 г. той се жени за дъщерята на Херман ''[[Барбара отфон ЦельеЦили]].''
 
През същата 1408 г. Сигизмунд основава [[рицар]]ския ''[[Орден на Дракона]],'' който обединява велемощни източноевропейски принцове и нобили и има за цел да защитава Светия Кръст срещу друговерци като [[османци]]те. Членове са редица ветерани от Никополския кръстоносен поход ''([[Стефан Лазаревич]], [[Стибор Стиборич]]),'' а по-късно и други политически съюзници на Сигизмунд като Никола Горянски, Херман отфон ЦельеЦили, [[Винцент фон Вартенберг]], [[Филип Маджарин]], [[Влад II Дракул]], Йогайла-Владислав, [[Хенри V (Англия)|Хенри Английски]]. Позицията му като предводител на ордена на защитниците на [[Животворен кръст|Кръста]] допринася за авторитета на Сигизмунд като владетел.
 
=== Борби за власт ===