Девня: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
подреждане
Ред 5:
| население-нси ={{Понижение}} 8 013
| надм-височина=48
| площ = 83,621
| пощ-код=9160
| тел-код=0519
| сев-ширина=43.219
| изт-дължина=27.560
| карта3 = България Девня
| текст3 = Девня
| адрес-община=<!--ул. "Улица" 56<br/>п.к. 303<br/>тел.: xxxx/xx-xx-->
| bgmaps=x=968626E413A5&y=908226E317AE|sat=43.222,27.569|
| площ = 83,621
}}
[[File:Magis-source-of-Devnya.jpg|мини|дясно0дясно|250п|Вълшебният извор на Девня]]
 
'''Девня''' ({{lang-la|Marcianopolis}}; {{lang-el|Μαρκιανούπολις}}) е [[град]] в Североизточнасевероизточна [[България]]., Тойадминистративен сецентър намира вна [[община Девня]], [[област Варна]] и е в близост до град [[Провадия]]. СтаротоС мунаселение име{{Селище ев '''Девне'''.България/Население|20482}} Градътградът е трети по големина в областта след [[Варна]] и Провадия и е административен център на [[Община ДевняПровадия]].
 
== География ==
{{раздел-мъниче}}
Девня е трети по големина град в областта. Намира се на 22 километра западно от областния град-[[Варна]], 18 километра североизточно от град Провадия. Намира се на Провадийското плато на най-източната точка от платото.
 
[[Файл:Bulgaria-Pobiti Kamani-05.jpg|мини|дясно0|250п|[[Побитите камъни]]]]
 
Девня есе трети по големина град в областта. Намиранамира се на 22 километра западно от областния град-[[Варна]], 18 километра североизточно от град Провадия. Намира се на Провадийското плато на най-източната точка от платото.
 
В близост до града се намира природната забележителност [[Побитите камъни]]. Девня е известна с карстовите извори. Всички те са каптирани за водоснабдяване на промишлеността на Варна. Останал е един  – „Вълшебен извор“.
 
== История ==
{{раздел-мъниче}}
Античното име на Девня е [[Марцианополис]], главният град на римската провинция [[Долна Мизия]] ''(Moesia inferior)'', основан от император [[Траян]] през 106 г. от н.е. след походите срещу даките. Предполага се че е нарекъл града в чест на сестра си Марция.
 
[[Файл:Devnya-mosaics-museum-building.jpg|мини|дясно0дясно|250п|[[Музей на мозайките|Музея на мозайките]]]]
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 г. един човек от Девня е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 841.</ref>
 
На 2 километра северно от града и леко югозападно от кариерата за циментовия завод е открито скално, може би [[траки]]йско, светилище.
В близкото минало днешният град Девня е представлявал 3 села – Девня, Река Девня и Марково. В края на 1950-те започват строежите на девненските заводи. През 1960-те години Девня е обявена за град с кварталите „Нанко Недев“ (с. Девня), „Изворите“ (с. Река Девня), „Повеляново“ (с. Марково) и „Химик“ (построен с жилища за работниците), както и Промишлената зона. Днес кв. „Химик“ не съществува на практика, никой не живее там и повечето блокове са съборени. Болницата е преместена от там в кв. „Река Девня“ – сегашното име на „Изворите“. „Нанко Недев“ се нарича кв. „Девня 1“, а „Повеляново“ запазва старото си име.
 
Античното име на Девня е [[Марцианополис]] ({{lang-la|Marcianopolis}}; {{lang-el|Μαρκιανούπολις}}), главният град на римската провинция [[Долна Мизия]] ''(Moesia inferior)'', основан от император [[Траян]] през 106 г. от н.е. след походите срещу даките. Предполага се че е нарекъл града в чест на сестра си Марция. От този период е известен слабо проучен античен [[амфитеатър]].
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 г. един човек от Девня е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912  – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 841.</ref>
 
В близкото минало днешният град Девня е представлявал 3 села  – Девня (или Девне), Река Девня и Марково. В края на 1950-те започват строежите на девненските заводи. През 1960-те години Девня е обявена за град с кварталите „Нанко Недев“ (с. Девня), „Изворите“ (с. Река Девня), „Повеляново“ (с. Марково) и „Химик“ (построен с жилища за работниците), както и Промишлената зона. Днес кв. „Химик“ не съществува на практика, никой не живее там и повечето блокове са съборени. Болницата е преместена от там в кв. „Река Девня“  – сегашното име на „Изворите“. „Нанко Недев“ се нарича кв. „Девня 1“, а „Повеляново“ запазва старото си име.
 
През социализма се развива мрежата на градския транспорт с 3 градски линии (1, 2, 3), както и извънградските линии за Варна 14, 24, 28. Днес ДАП Девня е приватизиран и държи линии 1, 1А, 14, 14А, 28.
 
== Население ==
С население {{Селище в България/Население|20482}} Девня е трети по големина град в областта след [[Варна]] и [[Провадия]].
 
Численост на [[население]]то според преброяванията през годините:<small><ref name="citypopulation.de">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.citypopulation.de/php/bulgaria-varna.php | заглавие = „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“| достъп_дата = 28 декември 2016 | издател = citypopulation.de | език = en}}</ref></small>
 
Line 43 ⟶ 51:
|}
 
=== Етнически състав ===
==== Преброяване на населението през 2011 г. ====
Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 28 декември 2016 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en}}</ref></small>
{| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;"
Line 64 ⟶ 70:
|align="left"|Не отговорили || 796 || 9.93
|}
 
== Управление ==
{{раздел-мъниче}}
 
== Икономика ==
{{раздел-мъниче}}
 
[[Файл:Повеляново Девня.jpg|дясно|мини|ЖП гара Повеляново, Девня]]
* „[[Агрополихим]]“  – производство на [[азотна киселина]], [[амоняк]], моно- и ди-калциев [[фосфат]], натриев триполифосфат, стабилизирана [[амониева селитра]], троен суперфосфат;
* „Полимери“  – производство на [[дихлоретан]], [[натриева основа]], по-рано и [[поливинилхлорид]] (ПВЦ);
* „[[Солвей Соди]]“  – производство на „лека“ и „тежка“ калцинирана сода, [[натриев бикарбонат]];
* „Захарен завод“  – производство на рафинирана захар;
* „Девня-Цимент“ АД.
 
== Инфраструктура ==
== Забележителности ==
{{раздел-мъниче}}
[[Файл:Bulgaria-Pobiti Kamani-05.jpg|мини|дясно0|250п|[[Побитите камъни]]]]
[[Файл:Devnya-mosaics-museum-building.jpg|мини|дясно0|250п|[[Музей на мозайките|Музея на мозайките]]]]
 
Скално, може би тракийско светилище 2 км северно от Девня и леко югозападно от кариерата за циментовия.
 
В близост до града се намира природната забележителност [[Побитите камъни]].
 
Девня е известна с карстовите извори. Всички те са каптирани за водоснабдяване на промишлеността на Варна. Останал е един – „Вълшебен извор“.
 
;Театри
Слабо проучен античен [[амфитеатър]].
 
;Музеи
* [[Музей на мозайките]] – част от [[Стоте национални туристически обекта]] на [[БТС]]. Посещения: 10:00 – 16:00 ч.; почивни дни – събота и неделя. Има печат (номер 10) на БТС.
 
== Култура ==
;Училища
* СОУ „Васил Левски“ (гр.Девня)
Line 97 ⟶ 94:
* ОДЗ „Детелина“
* [http://zdravets-devnia.com ОДЗ „Здравец“]
 
== Култура ==
{{раздел-мъниче}}
 
* [[Музей на мозайките]] – част от [[Стоте национални туристически обекта]] на [[БТС]]. Посещения: 10:00 – 16:00 ч.; почивни дни – събота и неделя. Има печат (номер 10) на БТС.
 
;Читалища
* Народно читалище „Просвета“
* Народно читалище „Отец Паисий“
* Читалище „Съзнание“
 
;Обществени сгради
* Младежки дом
* Дневен център за хора с увреждания
 
==; Редовни събития ==
* [[24 май]] – [[Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост]]
* Международен ден на детето