Пинд: Разлика между версии

По османско време, двама учени гръцкоговорящи – [[Пахомий Русанос]] (1508 – 1553), родом от [[Закинтос]], и [[Анастасиос Гордиос]] (1654 – 1729), родом от [[Аграфа (район)|Аграфа]], считат че планината наричана от гърците Пинд се нарича от варварите – Мецово(н), и разделяла [[Янински еялет]] от [[Солунски еялет]]{{източник||2017|10|29}}. Идентифицирането на името на планината като Мецово е възпроизведено във френската [[Енциклопедия, или тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите]] през 1756 г. В началото на 19 век, в два документа от 1818 г. и 1825 г., се отбелязва, че планината е означавана сред народа като Мецово. <ref>{{cite book |last=Hobhouse| first=John Cam |title=A journey through Albania and other provinces of Turkey in Europe and Asia to Constantinople during the years 1809 and 1810, Volume 1 |date=1825 |publisher=James Cawthorn |page=61 |url=https://books.google.com/books?id=FBfelxz-BpcC&pg=PA61}}</ref><ref>[http://www.davidrumsey.com/luna/servlet/workspace/handleMediaPlayer?lunaMediaId=RUMSEY~8~1~31616~1150092 Карта на Гърция от 1804 г.]</ref>.

Планините на Централен Пинд са сърцето на [[армъни|армънските]] поселения на [[Балкани]]те. {{източник|В античността тези планини са населявани от [[епироти]].}}. Етнографията на планината е характеризирана основно като армънска, а също така и като албанска. [[Топоним]]ията е основно славянобългарска. <ref>[http://www.promacedonia.org/en/mv/mv_3_1a.htm Само в Янинско, т.е. около Мецово, Макс Фасмер изброява 334 славянски (български) топоса.]</ref> Селищата са неголеми, с масивни къщи по скатовете, с [[калдъръм]]ени улици, и всички те покрити с каменни настилки и покриви.