Разлика между версии на „Пелопонес“

м
има изт; форматиране: 4x кавички, 2x тире, 6 интервала, нов ред, точка (ползвайки Advisor)
м (Робот Добавяне {{без източници}})
м (има изт; форматиране: 4x кавички, 2x тире, 6 интервала, нов ред, точка (ползвайки Advisor))
{{без източници}}
{{към пояснение|Пелопонес|Пелопонес (пояснение)}}
[[Image:Peloponnesos Map.png|мини|Карта на Пелопонес]]
[[Картинка:Peloponnese modis.jpg|мини|Сателитна снимка на Пелопонес]]
[[Картинка:Slavjane_na_Balkanah_2.jpg|мини|Славянски племена на Балканите]]
'''Пелопонес''' (на [[гръцки език|гръцки]] Πελοπόννησος, ''Пелопонисос'') е [[полуостров]] в [[Гърция]], оформящ най-южния край на [[Балканския полуостров]]. Има площ от 21 549 квадратни километра. С основната част на Гърция е свързан чрез [[Коринтски провлак|Коринтския провлак]]. През [[1893]] година [[провлак]]ът е пресечен от построения [[Коринтски канал]] и така на практика Пелопонес се превръща в [[остров]]. От [[2004]] година полуостровът (остров) е свързан с [[Етолоакарнания]] посредством моста [[Мост Рио-Антирио|Рио-Антирио]].
 
== Име ==
Модерното име на полуострова е наложено в 19 век по патриотични новогръцки подбуди. То произлиза от гръцката митология, по-точно легендата за героя [[Пелопс]], който завладял целият регион. Името Пелопонес означава "Остров„Остров на Пелопс"Пелопс“. През Средновековието и османското владичество полуостровът се нарича със славянското име '''Морея''' дадено му вероятно заради заобикалящото го отвсякъде море.<ref>Друга, предимно гръцка теза е, че името на Морея по някаква аналогия ще да идва не от "морски"„морски“ край, а от "мория"„мория“ (гр. μωρια).</ref>
 
== История ==
Първата голяма европейска цивилизация е Егейската (или Микенска), доминирала над Пелопонес в бронзовата епоха. През 146 г. пр. Хр. пада под властта на Римската република и става провинция Ахея. Славянските племена [[Милинги]] и [[Езерци]], от началото на VII век населили полуострова. Особено красноречиви за това заселване са днес широко разпространените негръцки селищни имена и пр. съвременни славянски топоними.<ref>Федон Малингудис, Славяне в Средневековой Греции  Φαίδων Μαλινγκούδης, Σλάβοι στη Μεσαιωνική Ελλάδα, εκδ. Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1988, σελ. 29</ref> Властта на ромеите над ''[[Склавини|"славиниите"„славиниите“]]'' тук столетия липсва и по-късно е само номинална.<ref>[http://lib.crimea.ua/avt.lan/student/book5/part1/p1_7.html Славяне в раннем средневековье, стр.151], Седов В. В.</ref> Писмено посочване на славяните като самостоен етнос населяващ Морея продължава да има и в 15 век.<ref>[http://www.hrono.ru/libris/lib_we/vaa134.html#vaa134para16 История Византийской империи], Васильев А. А.</ref> Милингите запазват в продължение на над 8 века езика и родовата си принадлежност чак до първото падане на полуострова под османска власт в [[1460]] г.<ref>Федон Малингудис, Славяне в Средневековой Греции  Φαίδων Μαλινγκούδης, Σλάβοι στη Μεσαιωνική Ελλάδα, εκδ. Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1988, σελ. 32</ref> Дори днес, местните хора са съхранили в говора си над 500 славянски думи.<ref>[http://promacedonia.org/en/mv/index.html Max Vasmer, Die Slaven in Griechenland]</ref>
 
Пелопонес е под властта на Византийската империя до 4-тия кръстоносен поход през 1204 г., когато е завладян от [[франки]]те и [[венецианци]]те. Първото падане на полуострова под османска власт е в 1460 г., после венецианците си го връщат, турците пак го отвоюват и така преминава от ръце в ръце до 1715 г. когато османската власт се установява до 1770, когато пък руският флот и въстаналото християнско население пак я отхвърлят, скоро тя за последен път е възстановена до 1821 г. когато Гърция се освобождава.
 
== Източници ==
<references />
 
== Вижте също ==