Пастирски кръстоносен поход: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 4:
== Първи поход ==
{{Кръстоносни походи}}
 
=== Предпоставки ===
В [[1248]] френския крал [[Луи IX (Франция)|Луи IX]] заминава за светите земи, за да се бие в [[Седми кръстоносен поход|Седмия кръстоносен поход]] за освобождението на Светите земи, оставяйки управлението на страната в ръцете на майка си [[Бланш Кастилска]], която поема поста Регент. Една година по-късно в Париж пристига новина за загубата на Луи в Египет и пленяването му. Залавянето на краля предизвиква смут из цялото кралство и води до началото на похода.
Line 13 ⟶ 14:
Още от началото походът се насочва срещу привилегированите слоеве, първо срещу [[Доминикански орден|Доминиканските монаси]], смятани от Пастирите за основна причина за заминаването на краля. Противопоставят се на църковните власти, като нападат епископски дворци и манастири и избиват духовниците.
 
По молба на Бланш Кастилска пристигат в Париж, където Магистърът се среща лично с кралицата-майка, която се надява пастирите да заминат за Светите земи и да освободят сина ѝ. Поради опасения, че Магистъра може да е отговорен и за предходния Детски кръстоносен поход, дейността на Пастирите е ограничена в Париж. Там те преследват и убиват свещеници и монаси, изхвърляйки телата им в [[Сена]]. Заради тях [[Сорбона|Парижкия Университет]] затваря врати.
 
Пастирите напуска Париж и се разделя на няколко групи. В [[Руан]] те прогонват епископа и свещениците му от катедралата. По-късно потеглят към [[Тур (град)|Тур]], където нападат доминиканските манастири и оскверняват църквите.
Line 27 ⟶ 28:
В началото на [[1320]] се случват две големи събития. Първото, мирът между Френския крал и фландърския граф лишава голяма част от военно настроеното френско население от възможност за изява. Другото е слух за заразяването на големи водни източници с проказа, планирано и организирано от испанските маври и френските евреи. Комбинацията от двете води до жестоки прояви на насилие срещу евреи и прокажени из цяла Франция, между които и бунта на пастирите.
 
=== Походът ===
[[File:Crociata_dei_Pastori.jpg|мини|Пастирския поход, миниатюра, 15 век‎]]
Вторият поход започва през [[май]] [[1320]] г. От къде точно започва и защо не е ясно. Някои твърдят, че е дело на разпопен монах, други - – че започва от видение, явило се на норманско овчарче. Първоначалната цел на похода е, както и предишния път, освобождението на Светите земи от мюсюлманите, като потегля към Испания. За похода френския писател [[Морис Дрюон]] пише в своя роман Френската вълчица:
 
{{цитат|Какъв сляп и мъгляво мистичен пророк, какви примитивни мечти за святост и приключение, каква безмерна нищета, какъв умищожителен бяс внезапно подтикна момчета и момичета от селата, овчари, говедари, свинари, чирачета, малки предачки, почти всички от петнайсет до двайсет годишна възраст, да напуснат семействата си, домовете си за да се включат в бродещи босоноги банди, без пари, без храна. Някаква неясна идея за кръстоносен поход, дала тласък на това масово бягство.|}}
Line 40 ⟶ 41:
 
Вторият пастирски кръстоносен поход е, ако не броим [[Северни кръстоносни походи|Северните походи]], които така и не се насочват към Светите земи, последният кръстоносен поход в историята.
 
 
[[Категория:Кръстоносни походи]]