Уикипедия

Антон Югов: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахване на Категория:Българи от Егейска Македония; Добавяне на Категория:Български офицери от Македония, ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat...
добавки
Ред 8:
|предшестван от = [[Вълко Червенков]]
|наследен от = [[Тодор Живков]]
|роден_място = [[Ругуновец]], [[Османска империя]]
|починал_място = [[София]], [[България]]
|погребан =
Ред 27:
}}
 
'''Антон Танев Гьошев''', известен като '''Югов''', е [[България|български]] [[политик]]. Един от ръководителите на [[Българската комунистическа партия]] (БКП) в средата на 20 век, ръководител и на комунистическото партизанско движение по време на [[Втората световна война]]. Министър на вътрешните работи (1944–19491944 – 1949), министър-председател (1956–19621956 – 1962).<ref name="ГУАМС 469">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=469 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=2015-09-05}}</ref> С работата си като вътрешен министър играе активна роля политическите насилия и извършваните от министерството незаконни дейности.<ref name="огнянов">{{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949- – 1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | pages = 290 | isbn = 978-954-8976-45-9}}</ref>
 
== Биография ==
Югов е роден на 05 август 1904 година в [[Ругуновец]] (Карасуле), тогава в Османската империя. Сестрин син е на [[Иванчо Карасулията]], войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] и [[Върховен македоно-одрински комитет|ВМОК]].<ref>[http://bgarmy.eamci.bg/Scripts/isapiVWB.dll/theme?THEMEID=87586 Азманов, Искрен, „За войводата Иван Карасулийски; Споменът за един славен войвода от Македония все още е жив“]</ref> След Балканските войни семейството му се преселва в [[Дедеагач]], а после в се установява в [[Гюмюрджина]], като и двата града тогава са в България.
 
След [[Първата световна война]] семейството на Югов се мести в [[Пловдив]]. През 1919 година завършва прогимназия, след което работи в тютюневата промишленост. От 1921 г. е член на [[Български комунистически младежки съюз|Българския комунистически младежки съюз]], а от 1928 година - – на БКП. До 1933 г. участва в дейността на нелегалната БКП в Пловдивско, както и в прокомунистическата [[Вътрешна македонска революционна организация (обединена)]], като през 1933–19341933 – 1934 година е секретар на нейния Централен комитет<ref name="ташев">{{ташев}}</ref> с псевдоним '''Рашко'''.<ref name="Катарџиев 23">Катарџиев, Иван. Васил Ивановски – живот и дело, предговор към: Ивановски, Васил. Зошто ние Македонците сме одделна нација, Избрани дела, Скопје, 1995, стр. 23.</ref> По това време [[михайловисти]]те издават смъртна присъда на Антон Югов и той е принуден да ходи с охранител, като това е [[Иван Козарев (комунист)|Иван Козарев]], бъдещият първи партизанин на България.
 
През октомври 1934 г. Антон Югов заедно с група комунисти нелегално заминава да учи в Съветския съюз. От 1934 до 1936 година учи в Международната ленинска школа в [[Съветския съюз]]. След завръщането си в България през 1937 година е член на Централния комитет и на Политбюро на ЦК на БКП. През 1940 година ръководи голямата стачка на тютюноработниците в Пловдив. През септември 1941 г. е интерниран в концлагера [[Гонда вода]], откъдето скоро след това избягва и през октомври същата година става секретар на ЦК на БКП.
 
По време на [[Втората световна война]] е ръководител на Военната комисия при ЦК на БКП (1941–19431941 – 1943) и член на Главния щаб на т. нар. [[Народоосвободителна въстаническа армия]] (1943–19441943 – 1944). През 1942 година е задочно осъден на [[смъртно наказание|смърт]] в процеса срещу ЦК на БКП.<ref name="ташев"/>
 
Антон Югов участва и в [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 г., след който става вътрешен министър. През следващите години заема важни постове в правителството и участва активно в репресиите срещу опозицията. След [[Априлски1954 пленум|Априлскиягодина пленум]]той отподпомага [[1956]]замяната г.на Антондотогавашния Югов ставадиктатор [[министър-председателВълко на България|министър-председателЧервенков]]. През 1962 г., поради вътрешни противоречия в ръководството на БКП, с мотива[[Тодор „груби нарушения на социалистическата законностЖивков]] и антипартийнаслед дейност“[[Априлски епленум|Априлския отстраненпленум]] от всички1956 ръководнигодина постове.заема Отзован от Народното събрание (1964), а през 1972 е изключен от БКП. Въпреки това през 1984 г. е награден със званието [[Героймястото на социалистическияЧервенков труд]].като [[Геройминистър-председател на Народна република България|министър-председател]] (1989). През януари 1990 г. членството му в партията е възстановено.<ref name="ташев"/>
 
За известно време той е вторият по ранг в йерархията на режима след Живков, като първоначално се ползва и с подкрепата на новия съветски диктатор [[Никита Хрушчов]]. Въпреки това Живков гледа на него като на потенциален съперник и в началото на 60-те години отношенията между двамата се изострят. Югов се ползва с подкрепата на висши функционери като [[Райко Дамянов]] и цели местни партийни организации, най-вече тези в [[Пловдив]], [[Габрово]] и [[Плевен]], но Живков успява да го изолира и отстрани през 1962 година.<ref name="христов">{{cite book | last = Христо | first = Христов | authorlink = Христо Христов (журналист) | year = 2009 | title = Тодор Живков. Биография | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0586-1 | pages = 116 – 117}}</ref>
 
След като получава одобрение в Съветския съюз, в навечерието на [[Осми конгрес на БКП|Осмия конгрес на БКП]] Тодор Живков обявява Югов за „родоначалник за нашите условия на извращенията“ (евфемизъм за терора в първите години на комунистическия режим).<ref name="христов"/> С мотива „груби нарушения на социалистическата законност и антипартийна дейност“ Югов е отстранен от всички ръководни постове.<ref name="ташев"/> Отзован от Народното събрание (1964), а през 1972 е изключен от БКП.<ref name="ташев"/> Въпреки това през 1984 г. е награден със званието [[Герой на социалистическия труд]]. [[Герой на Народна република България]] (1989), а през януари 1990 г. членството му в партията е възстановено.<ref name="ташев"/>
 
Антон Югов умира на [[6 юли]] [[1991]] г. в [[София]].<ref name="ташев"/>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Антон_Югов“.