История на полуостров Морея през Средновековието: Разлика между версии

▲Четири години преди излизането на първата част, е издадена [[история на руската държава]] на [[Николай Карамзин]], която предизвиква "истинска революционна вълна" в руската [[историография]] - в насока към популярния [[панславизъм]] по онова време. Това кара немския историограф да "мобилизира" западното обществено мнение към "борба срещу панславистката експанзия" според някои изследователи. Постепенно историята на [[източен въпрос|източния въпрос]] навлиза в руслото на събитията предизвикали злополучната за [[Руска империя|Руската империя]] [[Кримска война]]. Руската външна политика по това време започва да се отласква от "[[гръцки проект|гръцкия проект]]" на [[Екатерина Велика]], заместен от [[Мегали идея]]та подкрепяна от [[Западна Европа]]. В същност става въпрос за борба за влияние между изтока и запада върху "болния човек" в [[Голямата игра]] - [[Османска империя|Османската империя]].

▲В този смисъл "историята на полуостров Морея през Средновековието" е идеологически обременена, но не и лишена от [[концепция|концептуално]] основание. Основната теза на книгата е, че през средновековието византийска Гърция е изцяло деелинизирана и пославянчена и, че съвременните елини имат повече славянска, отколкото елинска кръв във вените си. В този контекст Гърция е загубила [[елинизъм|елинизма]] си, който е много модерен по онова време в Европа, и народа на древна [[Елада]] е придобил друг народностен облик през [[средновековие]]то. Това се е получило в резултат от "скитската афера", казано с други думи и [[алегория|алегорично]], според Фалмерайер.