История на полуостров Морея през Средновековието: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Предистория: вътр препр
м форматиране: 10x кавички, 5x тире, 5 интервала, тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{без конкретни източници}}
{{Книга
| име = История на полуостров Морея през Средновековието
Line 9 ⟶ 10:
| автор =
| преводач =
| издадена-година = [[1830]] и [[1836]]
| издадена-държава =
| издателство = [[Щутгарт]] и [[Тюбинген]]
| жанр = [[история]] и [[етнография]]
| вид =
| произведения =
| ISBN =
| поредица =
| предходна =
| следваща =
| бележки = не е издавана на [[български език]]
}}
'''Историята„История на полуостров Морея през СредновековиетоСредновековието“''' ({{lang-de|Geschichte der Halbinsel Morea während des Mittelalters}}) е историко-етнографско изследване на [[Якоб Фалмерайер|Якоб Филип Фалмерайер]] (1790- – 1861) издадено в две части в [[Щутгарт]] и [[Тюбинген]], съответно през [[1830]] и [[1836]] г.
 
== Славянската гръцка теория ==
Първата част на книгата излиза в годината на образуване на [[Кралство Гърция]] и предизвиква международен отглас не толкова в самата [[Гърция]], колкото в [[Европа]]. Фалмерайер става неимоверно известен за времето си със "славянската„славянската си докторска дисертация"дисертация“ или с "гръцката„гръцката си теория"теория“. Книгата възбужда духовете в Европа, потъй оновакато време. Изследванетоизследването представлява критика на водещото разбиране на историците в [[Бавария]] и другаде, че гърците произхождат от [[древни гърци|древните гърци]].
 
== Политико-културен контекст ==
Книгата имаизлиза за времето сив своеобразен политико-културен контекст., когато [[корона]]та на нововъзстановената гръцка държава е поверена на монарх от [[Бавария]] – [[Отон I (Гърция)|Отон I]].
 
Четири години преди излизането на първата част, е издадена [[историяИстория на руската държава]] на [[Николай Карамзин]], която предизвиква "истинска„истинска революционна вълна"вълна“ в руската [[историография]] - – в насока към популярния по онова време [[панславизъм]] по онова време. Това кара немския историограф да "мобилизира"„мобилизира“ западното обществено мнение към "борба„борба срещу панславистката експанзия"експанзия“ според някои изследователи. Постепенно историята на [[източен въпрос|източнияИзточния въпрос]] навлиза в руслото на събитията, предизвикали злополучната за [[Руска империя|Руската империя]] [[Кримска война]]. Руската външна политика по това време започва да се отласкваоттласква от "[[гръцки проект|гръцкия проект]]" на [[Екатерина Велика]], заместен от [[Мегали идея]]та, подкрепяна от [[Западна Европа]]. В същностВсъщност става въпрос за борба за влияние между изтокаИзтока и западаЗапада върху "болния„болния човек" вчовек“ ([[ГоляматаОсманска играимперия|Османската империя]]) -в т.нар. [[ОсманскаГолямата империя|Османската империяигра]].
[[Корона]]та на нововъзстановената гръцка държава е поверена на монарх от [[Бавария]] - [[Отон I (Гърция)|Отон I]].
 
В този смисъл "историята на полуостров Морея през Средновековието"книгата“ е идеологически обременена, но не и лишена от [[концепция|концептуално]] основание. Основната теза на книгата е, че през средновековиетоСредновековието византийска Гърция е изцяло деелинизирана и пославянчена и, че съвременните елини имат във вените си повече славянска, отколкото елинска кръв във вените си. В този контекст Гърция е загубила [[елинизъм|елинизма]] си, който е много модерен по онова време в Европа, и народанародът на [[древна [[Елада]] е придобил друг народностен облик през [[средновековие]]то. Това се е получило в резултат от "скитската„скитската афера"афера“, казано с други думи и [[алегория|алегорично]], според Фалмерайер.
Четири години преди излизането на първата част, е издадена [[история на руската държава]] на [[Николай Карамзин]], която предизвиква "истинска революционна вълна" в руската [[историография]] - в насока към популярния [[панславизъм]] по онова време. Това кара немския историограф да "мобилизира" западното обществено мнение към "борба срещу панславистката експанзия" според някои изследователи. Постепенно историята на [[източен въпрос|източния въпрос]] навлиза в руслото на събитията предизвикали злополучната за [[Руска империя|Руската империя]] [[Кримска война]]. Руската външна политика по това време започва да се отласква от "[[гръцки проект|гръцкия проект]]" на [[Екатерина Велика]], заместен от [[Мегали идея]]та подкрепяна от [[Западна Европа]]. В същност става въпрос за борба за влияние между изтока и запада върху "болния човек" в [[Голямата игра]] - [[Османска империя|Османската империя]].
 
В този смисъл "историята на полуостров Морея през Средновековието" е идеологически обременена, но не и лишена от [[концепция|концептуално]] основание. Основната теза на книгата е, че през средновековието византийска Гърция е изцяло деелинизирана и пославянчена и, че съвременните елини имат повече славянска, отколкото елинска кръв във вените си. В този контекст Гърция е загубила [[елинизъм|елинизма]] си, който е много модерен по онова време в Европа, и народа на древна [[Елада]] е придобил друг народностен облик през [[средновековие]]то. Това се е получило в резултат от "скитската афера", казано с други думи и [[алегория|алегорично]], според Фалмерайер.
 
== Предистория ==
Славяно-скитската теза за произхода на гърците има своя предистория. Още през 1814 г. английският полковник, пътешественик и археолог [[Уилям Лийк]] (1777 – 1860) излага това виждане за частичната славянизация и албанизация на съвременните гърци в своите ''Researches in Greece''. Той е подкрепен от британския политик [[Джордж Хамилтън-Гордън|лорд Абърдийн]] (1784 – 1860).
 
== Критика ==
[[Теория]]та от книгата на Фалмерайер има продължение през [[20 век]], когато в [[Третия Райх]] е публикувано изследването на [[Макс Фасмер]] за [[славяните в Гърция]].
 
Този и други факти дават основание на гръцките историци да се отнасят пренебрежително към основната теза в книгата на Фалмерайер. Те я намират за "архаична"„архаична“ на това основание. По този начин обаче, официалната гръцка историография неглижира етнографските процеси, протекли през средните векове на територията на днешна Гърция.
 
== Източници ==
Line 50 ⟶ 49:
 
== Външни препратки ==
* [http://books.google.bg/books?id=zmAPAAAAQAAJ&pg=PA240&lpg=PA240&dq=Geschichte+der+Halbinsel+Morea&source=bl&ots=nluzrQBOGJ&sig=YNq1_nqhWOy_m5rw5og9_-eCj6Q&hl=bg&ei=lusMTK2UHuSUOPPEiSE&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=4&ved=0CCEQ6AEwAw#v=onepage&q&f=false Geschichte der Halbinsel Morea während des Mittelalters - – том 1]
* [http://books.google.bg/books?id=62APAAAAQAAJ&printsec=frontcover&dq=Geschichte+der+Halbinsel+Morea&source=bl&ots=ZFBIV58XrE&sig=U82QUteLgwaTm7igRgr84wvRQSI&hl=bg&ei=lusMTK2UHuSUOPPEiSE&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CBQQ6AEwAA#v=onepage&q&f=false Geschichte der Halbinsel Morea während des Mittelalters - – том 2]
 
{{СОРТКАТ:Морея}}