Народен суверенитет: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 8:
Народния суверенитет в съвременен смисъл е една идея, която датира от ерата на Просвещението за [[Обществен договор|обществените договори]] (средата на 17-ти до средата на 18-ти век), представена от [[Томас Хобс]] (1588 – 1679), [[Джон Лок]] (1632 – 1704) и [[Жан-Жак Русо]] (1712 – 1778), автор на ''Обществения договор'', популярна творба за политика, която ясно изтъква идеалите на „обща воля“ и допълнително разработва идеята за народния суверенитет.
Централният принцип е, че [[Легитимност|легитимността]] на правило или на [[закон]] се основава на съгласието на управляваните. Така народния суверенитет е основен принцип на повечето [[република|републики]]. Хобс, Лок и Русо са били най-влиятелните мислители на това философско движение, постулирайки, че хората избират да влизат в обществения договор един с друг, като по този начин доброволно се отказват от минимална част от естествената им свобода в замяна на защита от опасностите, произтичащи от свободата на другите. Независимо дали мъжете са били разглеждани по-природа по-склонни към насилие и грабеж (Хобс) или към сътрудничество и доброта (Русо), идеята, че законен социален ред се появява само когато свободите и задълженията са равни сред гражданите свързва мислителите на обществения договор с понятието народен суверенитет.
Паралелно развитие на теорията за народния суверенитет се развива сред [[Саламанкска школа|школата на Саламанка]] (виж напр. Франциско де Витория (1483 – 1546) или Франсиско Суарес (1548 – 1617)), които (подобно на теоретиците на божественото право на царете и Лок) разбират суверенитета първоначално, излъчван от [[Бог]]а, но (за разлика от теоретици на божественото право и в съгласие с Лок) който не е само за [[монарх|монарси]], а преминава еднакво от [[Бог]] към всички хора.
| |||