Черничево (област Кърджали): Разлика между версии

В епохата на османското владичество с.Черничево е включено в състава на административна единица, наречена [[кааза]] [[Султан ери]]. Населението е облагано с тежки данъци, особено данъкът [[джизие]], или още „харадж“, който е бил задължителен за немюсюлманите в империята. Друга тегоба за местните хора е т.нар „кръвен данък“ – насилственото отвеждане на малки момчета, които били превръщани в [[еничари]]. Имало е и ислямизационни процеси, при които част от населението приело [[ислям]]а, поради насилие или поради икономически причини. Поради насилствена [[ислямизация]], в Дунята се преселил един [[бежанци|бежански]] [[Род (общност)|род]] от [[Родопи|Средните Родопи]], от [[Смолян]]ско. Самото Черничево също е подложено на насилствено [[помохамеданчване]], но голяма част от тукашните българи християни успели да запазят религията си. Във връзка с тези събития [[Борис Дерибеев]] в книгата си „Ахрида“ преразказва едно впечатляващо старо предание за избиването на християни от Дунята в местността „Харадж еледи“. Поради немотия, те не можели да платят данъка [[джизие]], но отказвали да приемат и предложената им от османските чиновници алтернатива – да се помюсюлманчат. За наказание били изклани. Всяка година в деня на клането /[[четвъртък]] преди [[Петдесетница]]/ мюсюлманите от селото отивали на лобното място, палели свещи и колели курбан в памет на покойните си съселяни /в някои случаи – и роднини/. В подкрепа на преданието може да се приведе един цитиран от [[Любомир Милетич]] [[султан]]ски [[ферман]] относно данъка „харадж“: ''„Да се събира този данък с най-голяма строгост и който иска да се освободи, нека премине в исляма, а който не иска – да плати или да се погуби“''. Възможно е също християни от селото да са се изселили в определен момент поради натиск и насилие, както се е случвало и в други части на Родопите. В периода на турското владичество местното българско [[християни|християнско]] население в [[Родопи]]те често се бунтувало и оказвало съпротива на поробителите. В [[Златоград]]ския край такъв бунтовник бил прочутият народен [[герой]] [[Дельо войвода]], а в района на Черничево – [[хайдутин]]ът [[Кольо]] (''виж по-долу [[народ]]нитеНародна [[песен|народните песни]] от с.Черничево''). Местното название на българите-мохамедани в района е [[ахряни]]. В миналото броят на българите-християни и българите-мюсюлмани в селото е бил сравнително еднакъв. Въпреки различието в религията, и двете общности говорят един и същ много приятен за ухото старинен родопски [[диалект]], който принадлежи към [[рупци (етнографска група)|рупски]]те говори.