Древни македонци: Разлика между версии

'''Македоните''',<ref>Thracia, Volume 10, Institut po trakologia (Bŭlgarska akademia na naukite), Congrès international de thracologie, Sofia, 1993, str. 116.</ref><ref>Научно-изследователско електронно списание “Известия по история” бр. 3, 2005 г. Македония и македоните през античността (културно-исторически бележки) Калин Порожанов.</ref><ref>Цанко Серафимов, Енциклопедичен речник за Македония и македонските работи, Орбел, 2004, стр. 175.</ref> известни също като '''антични'''<ref>Studia Protobulgarica et mediaevalia Europensia, Veselin Beševliev, Vasil Gjuzelev, Kazimir Popokonstantinov, TANGRA TanNakRa IK, 2003, [https://books.google.bg/books?id=lR4XAQAAIAAJ&q=%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B8&dq=%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B8&hl=bg&sa=X&ei=_jJvVfKuBKeCzAPxuIKQCw&redir_esc=y str. 65].</ref> или '''древни македонци'''<ref>Древните цивилизации в българските земи, Васил Николов, Красимир Ников, Археологически институт и музей (Българска академия на науките) 2007 г. [https://books.google.bg/books?id=qYMvAQAAMAAJ&q=%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B8&dq=%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B8&hl=bg&sa=X&ei=6zRvVeezB-XMyAOZjoLIAQ&ved=0CEMQ6AEwCA стр. 85.]</ref> ({{lang-el|Μακεδόνες}}, ''Македонес''), са населението на изчезналата антична държава Древна [[Древна Македония|Макeдония]], възникнала на Балканите и установила господство над [[Древна Гърция]], [[Одриско царство|Древна Тракия]], [[Древен Египет]], [[Персийската империя]], [[Бактрия]] и др. в ІV в. пр. Хр.

Ядрото на древномакедонската държава се оформя в земите на днешно [[Костурско]], [[Гревена (ном)|Гревенско]], [[Кожани (ном)|Кожанско]] и [[Сервия|Серфидженско]], сиреч по горната част на [[Бистрица (Гърция)|Бистричката долина]]. От тези места, македоните започват постепенно и трайно разширяване на племенния си съюз, най-вече в източна посока. По времето на [[класическа Гърция]], те вече са заели здраво низината на Долен Вардар и Долна Бистрица, там се намират и техните основни твърдини и градища ([[Вергина]], [[Пела]], [[Бер]]ея, [[Миеза]] и други.) Мнозинството от тези наименования имат [[бриги]]йски и [[траки]]йски произход. Според някои историци това е народ, образуван при налагане на името на [[Древна Македония|Македонското царство]] над преобладаващата [[бриги]]йско - [[траки|тракийска маса,]] смесена с [[илири]], [[пеони]], [[дорийци]] и [[еолийци]] (последните две народности са едни от съставните части на [[елини]]те, а пеоните имат тракийски произход). Съвременните им древни гърци не са приемали за "елини" македоните и техните царе и те както посочва [[Демостен]] са смятани за варвари. Династията, при политическите си амбиции да завладее Елада, изтъква близост до гърците като, подобно на [[Одриско царство|одриската аристокрация]] в Тракия, ползва [[Старогръцки език|старогръцки]] за официален език, но населението не говори този език. [[Плутарх]] и [[Квинт Курций Руф]] свидетелстват, че царете в Македония са говорели с народа и войската си на език, различен от гръцкия. Явно поради близостта си с древна Гърция и нейните колонии, аристокрацията още от дълбока древност е подложена на силна елинска културна експанзия. Вероятно и наличието на дорийски и еолийски елементи сред населнието на държавата, допринася за относително бързото претапяне на местната върхушка в [[Елинизъм|елинската]] култура. Така е възможно да се е създал някакъв смесен говор. Все пак този диалект ще да е бил доста по-различен от останалите гръцки говори, щом е бил неразбираем и чужд за елините и войските на македонският цар Филип ІІ са приемани като чужди завоеватели от тях, както посочват споменатите автори.

След смъртта на Александър множество от жителите на Македония се преселвали на изток, където често намирали по-благоприятни условия за живот. Така Македония не била само обезкървена от продължителната война, но и обезлюдена. Наследниците на Александър, за да избегнат разорението на страната си, почнали да заселват външо население в Стара Македония: [[гърци]], [[илири]], [[пеони]], [[келти]], малоазийски племена и най-вече [[траки]]. Така, през късната елинистическа епоха от предишното македонско население остава само това в по-важните и стари градища и крепости. Някои римски писатели твърдят, че по тяхно време, когато Рим завзел Македония в средата на ІІ в. пр. Хр., само благородничеството имало до известна степен македонско самосъзнание, докато войниците и останалото население, принадлежали към други етноси. Така с изчезването на древната македонска държава, само около 200 години след като се утвърждават на Балканите, бързо изчезват и македоните, за разлика от елините, траките и илирийските племена, които видно не се нуждаят от определена държавна подкрепа за съществуването си, което потвърждава схващането за чисто етатисткият характер на конгломерата, визиран под понятието древномакедонска народност.