|
'''НароденНародния суверенитет''' или '''суверенното право на народа''' е принципправо, според койтокоето властта на една страна и нейното [[правителство]] есе създаденасъздават и поддържанаподдържат по взаимновзаимното съгласие отна нейнитенарода граждани,от проявенакойто чрезпроизлизат технитеизбраните избранинародни представители (управлениеНародно на народасъбрание), които савече стават източник на цялата политическаполитическата власт. Този термин епроизлиза тясно свързан сот философите на [[Обществен договор|обществения договор]] като [[Томас Хобс]], [[Джон Лок]] и [[Жан-Жак Русо]]. Народния суверенитет е вид понятие и не отразява политическата реалност по света<ref> Leonard Levy notes the „doctrine“ of popular sovereignty that it "relates primarily not to the Constitution's [actual] operation but to its source of authority and supremacy, ratification, amendment, and possible abolition" (Tarcov 1986, v. 3, p. 1426, 1426).</ref>. При народния суверените народа взима последната дума решенията на Народното събрание. [[Бенджамин Франклин]] пише за народния суверенитет следното: „В свободните правителства, управниците са слуги и народа е техен господар и суверен“<ref> Benjamin Franklin (2003). The [https://books.google.bg/books?id=mOEjB0Pdq8oC&pg=PA398&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false Political Thought of Benjamin Franklin]. Edited by Ralph Ketchum; Hackett Publishing. p. 398.</ref>.
Американците основали своята [[Американска революция|революция]] и правителство , наповлияни народнияот идеята за народен суверенитет, но терминът бил използван и през 1850 г. за да се опише изключително спорния подход към робството в териториите, като предлагал от сенатор Стивън А. Дъглас. Това означава, че местните жители дадена територия ще бъдат тези, които ще решат дали робство ще е разрешено, което вследствие довело до кървава война в [https://en.wikipedia.org/wiki/Bleeding_Kansas Кървавия Канзас], защото агресивни защитници и противници на робството наводнили щата Канзас, заради изборните резултати. Преди този период идеята за народния суверенитет се разпространила от философа [[Франсиско Суарес]] и станала основа за [https://en.wikipedia.org/wiki/Retroversion_of_the_sovereignty_to_the_people Независимостта на Латинска Америка]. Народния суверенитет може да бъде описан и като [[Vox populi vox Dei|гласа на народа]]. ▼Народния суверенитет изразява идея и не отразява непременно или описва политическата реалност в определен момент във времето<ref> Leonard Levy notes the „doctrine“ of popular sovereignty that it "relates primarily not to the Constitution's [actual] operation but to its source of authority and supremacy, ratification, amendment, and possible abolition" (Tarcov 1986, v. 3, p. 1426, 1426).</ref>. Хората имат последната дума в правителствените решения. [[Бенджамин Франклин]] пише за народния суверенитет следното: „В свободните правителства, управниците са слуги и хората, техни началници и суверени“<ref> Benjamin Franklin (2003). The [https://books.google.bg/books?id=mOEjB0Pdq8oC&pg=PA398&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false Political Thought of Benjamin Franklin]. Edited by Ralph Ketchum; Hackett Publishing. p. 398.</ref>.
▲Американците основали своята [[Американска революция|революция]] и правителство на народния суверенитет, но терминът бил използван и през 1850 г. за да се опише изключително спорния подход към робството в териториите, като предлагал от сенатор Стивън А. Дъглас. Това означава, че местните жители дадена територия ще бъдат тези, които ще решат дали робство ще е разрешено, което вследствие довело до кървава война в [https://en.wikipedia.org/wiki/Bleeding_Kansas Кървавия Канзас], защото агресивни защитници и противници на робството наводнили щата Канзас, заради изборните резултати. Преди този период идеята за народния суверенитет се разпространила от философа [[Франсиско Суарес]] и станала основа за [https://en.wikipedia.org/wiki/Retroversion_of_the_sovereignty_to_the_people Независимостта на Латинска Америка]. Народния суверенитет може да бъде описан и като [[Vox populi vox Dei|гласа на народа]].
== Произход ==
|
