Разлика между версии на „Шумен“

(Актуализиране на данни, премахване на повтарящ се източник)
Етикет: премахнати източници/бележки
(→‎В Османската империя. Възраждане: комуникационен възел)
[[Картинка:BASA-1735K-1-345-17-Postcard from Shumen, Bulgaria, 1912.jpg|мини|250п|Част от Шумен с Кьошковете през 1912 година]]
 
След [[средновековие]]то турците използват руините на града за строителството на няколкото бани и [[джамия|джамии]], ''Безистена'' ([[1529]]) <ref>[https://opoznai.bg/view/bezistena-shumen „Безистена“ – Шумен], opoznai.bg.</ref>, ''Часовниковата кула'' с чешма (1740) <ref>[https://opoznai.bg/view/chasovnikova-kula-shumen Часовникова кула – Шумен], opoznai.bg.</ref> и срещу нея ''[[Томбул джамия]]'' ([[1774]]). През [[17 век|17]] – [[18 век]] Шумен е превърнат в силно укрепен военен град, с голям [[гарнизон]] в крепостта, в него се заселват много [[турци]], [[евреи]], [[татари]], [[арменци]]. Споменаван е с различни имена като ''Шумена'', ''Шумна'', ''Шумулар'', ''Сумунум'', а през последните векове на владичеството – '''Шумен'''. По времето на [[османско владичество|османското владичество]] ([[18 век|18]] и особено [[19 век]]) градът се развива като крупен [[занаятчия|занаятчийски]] център. На 11 май 1813 г. в града се състои първото в България чествуване на [[Кирил и Методий|Светите братя Кирил и Методий]], както и първото театрално представление. През [[1828]] година е създадено първото [[килийно училище]] за девойки, а през [[1856]] година първото девическо класно училище и [[читалище]]. През 1846 година са основани първите училищни самодейни колективи, през [[1850]] година е основан първият български [[Симфония|симфоничен]] оркестър. През 1856 г. са основани първите читалища в България – [[Свищов]] (януари), [[Шумен]] (през пролетта) и [[Лом]].
 
През XIX век Шумен е комуникационен възел с първостепенна важност в Османската империя.<ref name=":02">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=94 – 97|oclc=894636829}}</ref>
Според доклад на американски мисионери, посетили [[Шумен]] през 1857 година, градът наброява 40 хиляди жители, от които 75 % са турци, 20 % българи, а останалите са евреи и арменци. Те отбелязват няколкото български училища, в които учат общо към 700 ученици и ученички, както и лошата репутация на епископа грък.<ref name="шашко">{{cite book | last = Шашко | first = Филип | coauthors = Бети Гринберг, Румен Генов (съст.) | year = 2001 | title = Американски пътеписи за България през XIX век | publisher = „Планета – 3“ | pages = 26 | isbn = 9549926583}}</ref>
 
По времето на [[османско владичество|османското владичество]] ([[18 век|18]] и особено [[19 век]]) градът се развива като крупен [[занаятчия|занаятчийски]] център. На 11 май 1813 г. в града се състои първото в България чествуване на [[Кирил и Методий|Светите братя Кирил и Методий]], както и първото театрално представление. През [[1828]] година е създадено първото [[килийно училище]] за девойки, а през [[1856]] година първото девическо класно училище и [[читалище]]. През 1846 година са основани първите училищни самодейни колективи, през [[1850]] година е основан първият български [[Симфония|симфоничен]] оркестър. През 1856 г. са основани първите читалища в България – [[Свищов]] (януари), Шумен (през пролетта) и [[Лом]].
 
Според доклад на американски мисионери, посетили [[Шумен]] през 1857 година, градът наброява 40 хиляди жители, от които 75 % са турци, 20 % българи, а останалите са евреи и арменци. Те отбелязват няколкото български училища, в които учат общо към 700 ученици и ученички, както и лошата репутация на епископа грък.<ref name="шашко">{{cite book | last = Шашко | first = Филип | coauthors = Бети Гринберг, Румен Генов (съст.) | year = 2001 | title = Американски пътеписи за България през XIX век | publisher = „Планета – 3“ | pages = 26 | isbn = 9549926583}}</ref>
 
=== След Освобождението ===