Линеар Б: Разлика между версии

НомерциятаНомерацията на символите от Линеар Б, която се използва и днес, е въведена от американския професор Емет Бенет. Той е един от първите учени, които предполагат, че [[Линеар А]] и Линеар Б предават различни езици. [[Майкъл Вентрис]] и Джон Чадуик разшифроват по-голямата част от Линеар Б между 1951 и 1953 година. Вентрис отначало твърди, че езикът на Линеар Б не е старогръцки, впоследствие доказва, че наистина Линеар Б е ранна форма на [[старогръцки език]]<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.cam.ac.uk/research/news/cracking-the-code-the-decipherment-of-linear-b-60-years-on | заглавие=Cracking the code: the decipherment of Linear B 60 years on |достъп_дата = |фамилно_име= |първо_име= |дата= 13 Oct 2012|труд= |издател= |език= en|цитат=a difficult and archaic Greek, but Greek nevertheless }}</ref>.

Преди тях изследователката Алис Кобер създава графи, свързващи определени знаци, изпълняващи някаква граматическа функция. Тя забелязва, че някои думи имат общи корени и наставки и стига до извода, че с Линеар Б се записва флексивен език, където думите се скланят. Тя обосновава предположението си с факта, че Линеар Б съдържа прекалено много знаци, за да бъде [[азбука]], но броят им е недостатъчен, за да бъде Линеар Б изцяло йероглифно писмо. Така Кобер стига до извода, че всеки знак предава отделна [[сричка]]. Въз основа на нейния труд Вентрис успява да разчете произношението на сричките и открива за всеобщо учудване, че езикът е ранна форма на старогръцки. Това измества с около 600 години назад във времето писмената история на старогръцкия език.