През октомври 1987 година Живков е извикан в Москва, за да даде обяснения пред Горбачов за Юлската концепция. Той е критикуван за прекалената радикалност на предвижданите реформи, както и за конкретни, смятани за антисъветски, действия като прекратеното малко по-рано под съветски натиск сътрудничество с японската компания „[[Кобе Стийл]]“ за изграждането на [[Завод за тежко машиностроене – Радомир|Завода за тежко машиностроене – Радомир]]. Все пак, въпреки първоначалните си опасения, Живков успява да убеди Горбачов в своята лоялност и да запази постовете си. През следващите месеци той прави отстъпки пред съветската страна, отстранявайки някои свои приближени, като [[Огнян Дойнов]] и [[Нико Яхиел]].{{hrf|Христов|2009|104 – 106}}
{{факт|С помоща на Горбачов в България през 1988 някои от членовете на ръководството на БКП като [[Чудомир Александров]] и [[Стоян Михайлов]] подкрепяйки Горбачов влизат в конфликт с Тодор Живков който ги отстранява от постовете им. Така в БКП се създава крило оглавено от [[Петър Младенов]] и [[Андрей Луканов]], което по указание на Михаил Горбачов трябва да свали Живков от власт.|2017|12|3}} На състоялия се на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП, е приета оставката на Тодор Живков. Освобождавайки Живков от функциите му, пленумът изказва и благодарност за неговата дейност дотогава. На 11-та сесия на [[9 Народно събрание|9-то Народно събрание]] на 17 ноември 1989 г. Тодор Живков е освободен и от Председател на Държавния съвет на НР България. Отстранен е от поста генерален секретар на [[Ноемврийски пленум на ЦК на БКП (1989)|Ноемврийския пленум]] през 1989 година. На следващ пленум на ЦК на БКП ([[13 декември]] [[1989]] г.) той е порицан и изключен от партията. Малко преди смъртта му, Живков е реабилитиран от БСП.
