Кносос: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м редакционни
Ред 14:
}}
 
'''Кносос''' или понякога '''Кнос''' (на [[гръцки език|гръцки]] Κνωσσός) е най-големият [[археологически обект]] на остров [[Крит]], един от политическите и културните центрове на [[минойска цивилизация|минойската цивилизация]] наред с Фест и Малия и в един период – главен сред тях. Намира се на около 6 км от град [[Ираклион]]. По време на най-големия си разцвет около 17 – 16 век пр.н.е. Кносос е един от най-влиятелните градове по [[Средиземноморие]]то. С името Кносос се нарича както целият комплекс от разкрити сгради, така и само дворецътцарският дворец, който е забележителен с първото прилагане на нови инженерни и архитектурни решения като многоетажни сгради, естествено и изкуствено осветление, [[водопровод]] и [[канализация]], [[вентилация]], отопление и пътища с настилка. По-късно е сполетян от природни бедствия и в крайна сметка завладян от [[Микенска цивилизация|микенците]]. и неговатаНеговата гибел предизвикваводи до залеза на цялата минойска цивилизация.
 
В [[гръцка митология|гръцката митология]] Кносос се свързва с името на легендарния цар [[Минос]]. Според легендата в околностите на двореца му имало [[лабиринт]], дело на [[Дедал]], в който живеел [[Минотавър]] (вероятно, под лабиринт се е разбирал самият дворец). В епохата на класическата античност тук е средоточието на култа към [[Зевс]].
Ред 23:
[[Файл:The_Parisian,_fresco,_Knossos,_Greece.jpg|слева|thumb|150px|Фреската „Парижанка“, жрица на божество, XV век пр.н.е. Археологически музей в Ираклион]]
 
Наименованието Кносос е известно по [[Древна Гърция|древногръцките]] споменавания на главния град на Крит. Анализът наНа римски [[монети]], намерени в околността на разкопките и по хълма Кефала, разкриваима надпис Кносос или Кносион на лицевата страна и изображение на Минотавъра или лабиринт на реверса. И двете изображения са свързани с мита за цар Минос. Тук е имало римско селище Colonia Julia Nobilis Cnossus, а [[Римска колония|римската колония]] е включвала хълма Кефала<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://antiquatedantiquarian.blogspot.bg/2015/04/the-minoans-aegean-decline-and-bronze.html | заглавие=The Minoans: Aegean Decline and the Bronze Age Collapse |достъп_дата = 23 септември 2017|език= en}}</ref>.
 
Най-забележителните постройки в комплекса в Кносос са:
* Дворецът на цар [[Минос]]
* Малкият дворец – намира се на запад от големия дворец и има всички черти на дворцова [[архитектура]].
* Царската вила
* Къщата с фреските – намира се на северозапад от двореца и има богато украсени стени. Датирана е отмежду 15 – 12 в.Пр.Хр.
* Кервансарай – разположен е на юг от двореца и се приема, че има приемна зала и странноприемница. Някои от стаите са с бани и украсени със стенописи.
* Гробницата -
* „Неизвестната къща“
* Къщата на висш жрец
* Южният дом
* Вилата на [[Дионис]]
 
== Откриване ==
Критският търговец и антиквар Минос Калокеринос е първият, който обръща внимание на древните руини на хълма Кефала през [[1878]] г. <ref name="Athena">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.athenapub.com/11evans.htm | заглавие= Sir Arthur Evans and the Excavation of the Palace at Knossos |достъп_дата = 15 август 2017|дата= 2003|труд= Athena Review, Vol.3, no.3: Minoan Crete|издател=Athena Publications, Inc. |език= en}}</ref>и извършва първите разкопки. Открива част от западното крило на двореца, както и част от западната фасада, както и редица находки, сред които камъни с изображение на двойна брадва. По това време Крит все още е под османско владичество и той е принуден да преустанови дейността си. През 1886 г. тук пристига [[Хайнрих Шлиман]], оглежда мястото и го обявява за двореца на цар Минос. Предлага да откупи имота, който е частен, но поисканата цена е твърде висока и той се отказва. През 1894 г. [[Артър Еванс]] установява, че върху находките от хълма има същите знаци, като върху печатите, които той събира от десетина години. На 16 март 1900 г. Еванс започва археологически разкопки, които продължават няколко десетилетия: първоначално от 1900 до 1913 г., прекъсват по време на [[Балканските войни]] и продължават от 1922 до 1930 г. В резултат е разкрит целият дворец, чиято площ достига 20&nbsp;000 m². Еванс предприема редица дейности по възстановяване и реконструкция на отделни помещения и архитектурни елементи с бетон, което допринася за консервирането на сградния комплекс, макар че противниците на този подход оспорват някои от интерпретациите му за предназначението на помещенията. Разкритите частични фрески са [[Реставрация (възстановяване)|реставрирани]] от художника Piet de Jong, но неговата работа също не е безспорна.
 
Има спорове между [[археология|археолозите]] за какво се е използвал основно дворецът – дали за административен или за религиозен център, или и за двете. Сериозни дебати има и по въпроса за ролята на Кносос в управлението на [[Крит]] и дали той е бил главен център, или са били няколко равнопоставени центъра. Много от другите градове на Крит са били разрушени и изоставени в началото на [[15 век пр.н.е.]], вероятно от [[микенска цивилизация|микенците]], въпреки че Кносос продължава да се използва и около век след това.
 
== Дворецът ==
[[File:Knossos - 05.jpg|thumb|250px|Тронната зала с т. нар. Трон на Минос]]
Терминът „дворец“ е малко подвеждащ, защото обичайно се отнася до резиденцията на високопоставена личност, например владетел. ТукРазкритото товатук е конгломерат от над 1300 помещения, взаимно свързани с коридори с различни размери и посоки, което го отличава значително от други дворци. Някои от помещенията са служели като работилници, вдруги коитокато достъпътскладове доили по-малкитепомещения, стаисвързани с изхранването (например преси за вино). Установено е, презче няколкомястото е служело за централно хранилище, както и като религиозен и административен център, както и за работилница. Без съмнение тук е обитавал владетел, но тук се и извършвала и централниадминистративна залидейност.
 
Едно от най-забележителните открития в комплекса в Кносос са големите стенни [[фреска|фрески]], с които са украсени стените. ВсичкиЗапазени са били само частичничастично и тези, които се виждат днес, са реставрирани. Има сцени на жени и мъже, свързани с дейности като риболов и събиране на цветя, както и атлетически състезания, в които младежи изпълват смелирисковани акробатични упражнения върху гърбовете на бикове.
Някои от помещенията са служели като работилници, други като складове или помещения, свързани с изхранването (например преси за вино). Установено е, че той е служел за централно хранилище, както и като религиозен и административен център, както и за работилница. Без съмнение тук е обитавал владетел, но тук се и извършвала и административна дейност.
 
Едно от най-забележителните открития в комплекса в Кносос са големите [[фреска|фрески]], с които са украсени стените. Всички са били само частични и тези, които се виждат днес, са реставрирани. Има сцени на жени и мъже, свързани с дейности като риболов и събиране на цветя, както и атлетически състезания, в които младежи изпълват смели акробатични упражнения върху гърбовете на бикове.
[[image:Knossos Bull-Leaping Fresco.jpg|thumb|250px|Тореадор – възстановена фреска]]
Централната част на двореца е ''Тронната зала''. В това помещение се намира стол (трон?), вграден в стената, обърнат към редица от пейки. В тази зала има резервоар, за който се предполага, че е използван като [[аквариум]].
 
В други части на този забележително голям дворец има просторни помещения с течаща вода в [[теракота|теракотени]] тръби, огромни зали с хранилища, съдържащи с големи [[керамика|керамични]] [[питос]]и, използвани даза съхраняватсъхранение на зърно; най-старият известен в света [[амфитеатър]] и религиозни [[олтар]]и.
 
== Източници ==