Клинописно писмо: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 63:
Клинописното писмо е разчетено частично в началото на 19 век от младия и неизвестен учител от Гьотинген [[Георг Гротефенд]], но неговата работа остава малко известна. Той анализира структурата на царски надпис в три колони, предполага че е на три различни езика и приема, че единият от тях е [[староперсийски]]. По-нататък предполага, че повтарящи се групи знаци съответстват на имената и титлите на царе и ги съпоставя с хронологията на персийските царе<ref name="Danov"/>.
По-късно, през 30-те и 40-те години на 19 век [[Хенри Роулинсън]] копира персийската и еламитската част от [[Бехистунски надпис|Бехинстунския надпис]] и окончателно дешифрира персиийския клинопис. Благодарение на това, че надписът е на три езика ([[староперсийски]], [[еламски]] и [[акадски език|акадски]]) в сътрудничество с редица асиролози последните два са също разчетени, като се оказват потомци на шумерския клинопис.
През 1857 г. четирима от най-видните учени за времето - англичаните Роулинсън, Хинкс, Талбот и немецът Оперт - са поканени да разчетат независимо един от друг един и същ клинописен текст. Преводите им са напълно сходни и тогава е приветствано разчитането на 597-те знака на клинописното писмо<ref name="Danov"/>.
| |||