Радиочестотна идентификация: Разлика между версии

[[Технология]]та е базирана на радиочестотна комуникация между специално изработен ''идентификатор'' (етикет, таг, карта, ключодържател, стикер и т.н.) и четящо устройство. Всеки идентификатор съдържа [[чип]] със записан уникален номер и [[антена]]. В зависимост от конфигурацията на системата при “прочитане”„прочитане“ на номера може да се предприеме действие —– например да бъде задействана врата, бариера или друго устройство —– или информацията да бъде подадена към компютър. Някои типове RFID устройства позволяват многократен запис на информация, с което възможностите за тяхното използване допълнително се разширяват. Разстоянието, от което може да бъде “прочетен”„прочетен“ идентификатора зависи от много фактори като честота, форма и размер на антените, околна среда и др. и може да достигне до десетки метри при използване на активни RFID идентификатори.

* информацията може да бъде ”четена””четена“ от разстояние и без пряка видимост (при внасянето на стоката в склада, директно на рафтове или поточни линии);

=== Ниска честота —– Low Frequency (LF) ===

Честоти между 300 MHz и 1 GHz. Типичната честота за пасивна UHF система. В Европа е между 865.7 - – 867.5 MHz, в САЩ: 902.75 - – 927.75 MHz, в Тайланд: 922.25 - – 927.75 MHz. Активните UHF системи функционират на 315 или 433 MHz. Бързият трансфер на данни и ниската цена на идентификаторите са важни предимства на UHF. Основният недостатък е зависимостта им от средата и най-вече смущенията в работата в присъствието на метали и течности.

* стандартна [[смарт карта]] (ISO 7816- – 1) с размери 86 x 54 x 0.76 mm;