Джон Ръскин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 3x кавички, 4 интервала, тире, тире-числа (ползвайки Advisor) |
+изт |
||
Ред 1:
{{писател
| име = Джон Ръскин
Ред 25 ⟶ 24 :
'''Джон Ръскин''' ({{lang-en|John Ruskin}}) (8 февруари 1819 – 20 януари 1900) е най-значимият изкуствовед и критик през [[Викторианска епоха|Викторианската епоха]]; меценат, акварелист, обществен мислител и [[филантроп]]. Автор на множество произведения в различни области: от естествени науки ([[геология]], [[ботаника]], [[орнитология]]) през изкуства ([[архитектура]], [[митология]], [[литература]]) до обществени науки ([[Политическа икономия|политическа икономика]], [[социална политика]], [[образование]]). Стилът му на писане е подобаващо разнообразен, като в началото е високо литературен, но с течение на времето се опростява с цел да стане по-широкодостъпен. Автор е на редица [[есе]]та, [[трактат]]и, [[Лекция|лекции]], [[Поезия|поеми]], пътеводители, наръчници, приказки, [[ескиз]]и, и богата кореспонденция. Във всичките си писания набляга върху връзката между природата, изкуството и обществото.
Радва се на голяма популярност и обществено влияние във Великобритания, Европа и Северна Америка през втората половина на XIX век и до началото на [[Първа световна война|Първата световна война]]
Ръскин прави впечатление с излезлия през 1843 г. първи том на „Съвременни художници“ (Modern Painters), в който разглежда творчеството на [[Джоузеф Търнър|Уилям Търнър]] и защитава тезата, че основната роля на художника е „истинността към природата“. През
▲Ръскин прави впечатление с излезлия през 1843 г. първи том на „Съвременни художници“ (Modern Painters), в който разглежда творчеството на [[Джоузеф Търнър|Уилям Търнър]] и защитава тезата, че основната роля на художника е „истинността към природата“. През 50-те години на XIX век поддържа течението на [[Прерафаелити]]те, които са силно впечатлени от идеите на Ръскин. По-късно творчеството му се съсредоточава върху социални и политически въпроси.
През 1869 г. Ръскин става професор по [[Изящно изкуство|изящни изкуства]] в [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]], където и основава школа по [[Графика (изобразително изкуство)|графика]].
Между 1871 г. и 1884 г публикува серия от месечни „писма до работниците и тружениците във Великобритания“, в които осмисля и описва своята представа за принципите, върху които се гради идеалното общество. В резултат на това основава [[Гилдия на Сейнт Джордж|Гилдията на Сейнт Джордж]], която съществува и до днес.
== Оценки ==
След известно затишие авторитетът на Ръскин отново е признат в началото на 1960-те годиник след публикуването на няколко академични изследвания на личността и творчеството му. Днес е признат като пионер в социалното мислене по въпроси в областта на [[Околна среда|околната среда]], [[Устойчиво развитие|устойчивото развитие]] и [[изкуство]]то и [[занаят]]ите. Неговите собствени рисунки и акварели намират все по-голямо признание, както и ролята му за процъфтяване на британското изобразително изкуство, архитектура и декоративни изкуства през втората половина на 19 век. Най-ценен е приносът му като надарен писател, като поетът Матю Андрюс говори за неговите „гений, чувство и темперамент“ демонстрирани в четвъртия том на „Съвременни художници“. Необикновената му дарба да вижда нещата и да ги предаде на читателя превръщат неговите творби не само във важен епизод от историята на добрия вкус, но и значима част от [[Английска литература|английската литература]]<ref name="EB">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.britannica.com/biography/John-Ruskin | заглавие= |достъп_дата = 2 февруари 2018|фамилно_име= Shrimpton|първо_име=Nicholas |дата=15 ноември 2017 |труд= |издател=[[Енциклопедия Британика]] |език=en |цитат= }}</ref>.
== Източници ==
<references />
[[Категория:Личности от Викторианската епоха]]
| |||