Разлика между версии на „Английска ренесансова литература“

източници
(източници)
 
{{без източници|10:24, 2 февруари 2018 (UTC)}}
 
{{обработка|форматиране}}
'''Английски ренесанс е термин''', който описва културното и художествено направление в Англия от ранния 16-ти до ранния 17 век<ref>[[Симеон Хаджикосев]], [[Огнян Ковачев]]</ref>. Свързва се с Ренесанса в Европа, за чието начало се възприема северна Италия през 14 век. Този период в английската история е наричан "ерата на Шекспир" или "Елизабетинска епоха"
<references group="https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%85%D0%B0" />на имената на най - известния автор и на най-известния монарх през [[Английски Ренесанс|Английския ренесанс]]; струва си обаче да се отбележи, че това е подвеждащо - Шекспир не е бил особено известен писател за времето си, а Английският ренесанс обхваща време както преди, така и след властта на Елизабет. Нарича се преломна епоха, защото в този период общественото и културното развитие на европейските страни излиза от средновековието и се формират характерните черти на съвременната европейска цивилизация. Терминът Ренесанс - възраждане е възприет за означаване на засиления интерес към античността, но с нагласата за новаторство.Английският и испанският Ренесанс са най-късната и най-зрялата форма на европейския Ренесанс. Английските историци на литературата индентифицират отечествения си Ренесанс с епохата на Тюдорите (1485 – 1603) . Според концепцията на М.Минков периода от 1612 г. до 1660 г. е обозначен като „Възход на барока“. Възможно е да се направи паралел между големия английски поет '''Джон Дън (1572 - 1631'''
== ЕЛИЗАБЕТИНСКИ ТЕАТЪР И ДРАМА ==
Ренесансовият театър в Англия има няколко източника. Първият е установената традиция на средновековния театър. В Англия имало пътуващи актьорски групи, за които обаче не се знае нищо. Превръщането на театъра в публична институция с определен статут изиграва огромна роля за разцвета на драмата в епохата на Високия английски ренесанс. Интересът към драматичните представления бил всеобщ и засягал всички обществени слоеве. Поради това наред с градските възникват и частните театри. Основната разлика между тези два типа театри е била в публиката, за която били създадени. Градските театри били предназначени за масова публика, сред която преобладавали представители на социалните низини. В частните театри гастролирали детски групи. В елизабетинския театър жената има достъп, но само като зрител. Театърът е смятан за мъжко занимание, мъжка професия. Сцената на театъра имала твърде специфично устройство. Главната сцена била дървен подиум , ограден с ниски перила. Завеса отделяла главната сцена от втората, която се намира зад нея. Съществувала и трета сцена , използвана относително рядко. Тя се издигала като балкон над задната сцена. Там се разигравали някои специфични епизоди, като например [[Ромео и Жулиета|Ромео и Жулиета.]] Прочут комедиен актьор от времето на Високия ренесанс бил Ричард Тарлтън, докато за Шекспир било известно, че бил посредствен актьор. Особеностите на елизабетинския театър изключват наличието на богат декор. Бедността на декорацията била компенсирана от изключителна пищност на театралните костюми. Театърът бил любимото място за забавление, но и своеобразен народен университет. Затварян е само при чумни епидемии, когато смъртните случаи надхвърляли определена квота за седмицата. Един от най -значимите драматурзи преди Шекспир е Томас Кид. Твърде малко се знае за него. Най- прочутата му драма е „ Испанска трагедия“. С нея драматурга утвърждава жанра на т.нар кървава трагедия, която по същество е подражание на трагедиите на [[Сенека Стари|Сенека.]] С основание се смята, че „Испанската трагедия“ е оказала влияние върху Шекспир при написването на Хамлет.
 
<references group="Симеон Хаджикосев, Западноевропейска литература том1, 2000г" />
15

редакции